Бурята не дойде,

а така да я очаквахме.

Тъмни облаци покриха

синьото есенно небе,

духна вятър,

литнаха листа,

една кафява шапка

се озова от главата на

госпожицата

върху короната на

дървото.

Очаквахме да дойде бурята.

Затаихме дъх със

сладко нетърпение.

Почувствахме се щастливи,

погъделичкали страха си

с онази заплаха,

която с нищо не ни заплашва.

Като да треперим сладко

на страшен филм

зад заключените врати на дома.

„Готови сме за бурята!“,

си мислехме,

докато

я очаквахме да дойде.

„Хайде, започвай да валиш!“

„Давай, развали ми прическата!“

„Разрешавам ти да провалиш всичките ми планове днес!“

Бурята не дойде,

а така да я очаквахме.

Облаците заминаха,

небето се проясни

и

не разбрахме,

че нямаме дори чадър.

Бурята не дойде.

И по-добре.

А така да я очаквахме.

Напълно неподготвени.

• 
• 
•