„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“
13 разказ
„Извинявай, но… ще те наричам Даричка“
Посрещането на първата нова година на Пан и Дара беше вълнуващ момент и за двамата.
Познаваха се от броени седмици.
Всичко беше ново.
Всичко беше настръхващо.
Всичко беше… по техен начин съвършено.
Решиха, че ще бъдат само двамата.
И ще останат будни до полунощ.
И няма да заспят още малко.
И още малко.
Поне до сутринта.
Бяха планирали да хапнат, пийнат и говорят… много.
Все пак, всичко беше ново.
Всичко беше настръхващо.
Всичко беше… по техен начин съвършено.
В 23:15 Дара заспа.
Чудо на чудесата!
Пан не го очакваше.
Нали всичко беше ново и точно тази вечер трябваше да е настръхващо и съвършено.
Но ето, че минути преди посрещането на първата им нова година заедно Дара спеше.
При това на земята, до масата.
Започна речта на президента.
Пан все още се чудеше – да събуди ли Дара или да я остави да спи?
И още по-важния въпрос – да премести ли Дара или да я остави на земята, до масата, до сутринта.
Класическа мъжко-женска ситуация от типа „Каквото и да направиш, ще сгрешиш“.
Часовникът по БНТ отброи и последната секунда.
Изведнъж стана безумно светло и шумно наоколо.
Навсякъде.
В целия квартал.
В целия град.
В цялата държава.
Но не и в стаята.
При Пан и Дара беше тъмно и тихо.
Първата им нова година настъпи в мълчание и сън.
На земята, до масата.
Десет минути по-късно Пан взе решение – придърпа юргана и възглавниците и седна до Дара.
Намести я и заедно легнаха до масата.
Прегърна я.
Допря главата си до нейната и заспа.
Дара, Пан, порциите с празнична мусака, неразрязаната още баница с късмети и неотвореното шампанско.
В 2:15 Пан се събуди.
Установи, че никак не му е удобно да спи на земята.
Но Дара не беше мръднала.
Отново започна да си задава въпроси – дали да не я събуди, или да опита да я премести на леглото?
По дяволите, какъв е верният отговор?!
„Ако някъде там от далечен Сибир е поел Дядо Мраз към нас, моля идвай бързо да помагаш! Това е единственото ми новогодишно желание – едно мъжко рамо за подкрепа!“
Колко глупаво беше това начало на годината им заедно.
Вместо да се смеят на късметите си.
Вместо да се напият с шампанско.
Вместо да споделят съкровени тайни
(Пан още не знаеше почти нищо за нея).
Вместо да ядат след пореден прилив на неистов глад.
Вместо да правят любов.
Вместо да гледат филм.
Вместо да гледат сериал.
Вместо да си пращат глупави съобщения в айсикю.
Вместо да си дадат безумни обещания за следващите месеци.
Вместо да направят списък с „През новата година непременно ще…“
Вместо да празнуват заедно,
Дара спеше до масата,
а Пан беше ужасен, че за първи път от него се очаква да вземе сериозно решение.
Дали щеше да е виновен, че не е събудил Дара в полунощ?
Дали щеше да е виновен, ако на сутринта тя е схваната?
Ами ако я простуди???
Пан никога не беше имал куче.
Пан никога не беше имал коте.
Пан бягаше дори и от рибки.
Пан не знаеше как да се грижи за друг, освен за себе си.
Пан беше момче, което някак се очакваше да стане мъж.
Пан стоеше в 2:17 и беше убеден, че не е готов за връзка.
Защото нямаше идея какво да я прави тази Дара!
Заспала на земята, до масата!
В 2:45 вече беше преуморен от глупави тревоги.
Застана до Дара и я потупа по носа.
Не подейства.
После й погали миглите.
Нищо.
Накрая просто я хвана за ръката и започна да я мята насам-натам.
След малко Дара отвори очи.
Секунда по-късно вече беше скочила ужасена.
– Пан, колко е часът!
– 2:50.
– На 1 януари…?
– Точно.
– Пан, проспах ли новата година???
– Всъщност само някакви си глупави и незначителни 2 часа и 50 минути…
– Но защо не ме събуди?
– Ами…
– И си ме оставил да спя на земята?
– Извинявай, но… ще те наричам Даричка.
– Извиняваш ми се… за това? И защо Даричка? И… Пан! Каква е връзката изобщо?
– Очевидно е – аз не мога да ти бъда гадже. Дори не знам какво значи това. И самата дума е толкова глупава. Не мога да вземам елементарни решения. Не мога да те пренеса до леглото… О, боже! О, дядо Мраз! Чак сега ми дойде до главата! Трябваше просто да те пренеса до леглото, като герой от всички онези тъпи филми. А не да те подхващам за раменете, да ти суркам краката и накрая да те метна върху възглавницата.
– Пан… новата година май те стресира.
– Още старата ме подхвана…
– Дишай дълбоко…
– Дишам, но… Дара, разбираш ли, че наистина не знам какво да правя с теб?
– Можеш ли да ме целунеш?
– Бих могъл, но не е там въпросът.
– Ок, ще се върнем на въпроса пак, но първо ми кажи… защо ми се извини, че ще ме наричаш Даричка?
– Защото не мога да бъде нормално гадже. Като онези, които се сещат да пренасят приятелките си до леглото. Или им купуват цветя. Или им викат „мило“, „коте“, „пате“… дрън-дрън. Аз съм твоят Панайот, който ще ти вика Даричка (когато не си го ядосала), ще ти купува банички и ще се опитва да спи до теб на земята.
– Честита нова година, Пан! Не искам да ми бъдеш гадже. Искам да бъдеш моят Панайот, а аз твоята Даричка.
– Ей сега мога вече да те целуна.
– Сигурен ли си? Обмисли ли го достатъчно?
– О, я млъкни!
Следва продължение…
