Тук сме

Лица и истории

  • Лица
  • Истории
    • Дара и Пан
    • Истории от Варна
  • Урокът
  • За „Тук сме“
    • Визитка

За грешницата Малтица и любовта в живота на българската жена

„За вас български христЯнски празници няма ли?! Че ще ми се радвате на цветя и сърца!“, крещи той в социалните мрежи, докато Ботев нервно подскача върху левия му крак, а Левски място не може да си намери на дясната му ръка. „Ако зарадвам и една жена – всички жени ще се радват. Ако ядосам моята – само аз ще го отнеса“, би могъл да си помисли нервният татуиран, в духа на кумира си. Но уви. Той няма да го направи. Защото България е велика. А отношенията между мъжете и жените е по-добре да останат „българско-христЯнски“ от времето на Освобождението, без много да му мисли.



Чували ли сте за Малтица?

А чували ли сте, че „най-добрият роман за Освобождението ни“ е написан от жена? И главен герой в него – отново е жена. Името ѝ е Малтица и историята не е художествена измислица, а вдъхновена от реалния образ на кръчмарка, родена и живяла в Търново, която българите заплювали с думите „турска гювендия“. Докато денем свещеникът се кръстел като я види, вечер тя прикривала тайната революционна дейност, случваща се над кафенето, където идвал и Левски.

„Това ли беше свободата? Така ли идваше тя – с разрушения и смърт…“

Писателката Лиляна Михайлова се вдъхновява от образа на една различна българка – почти библейски персонаж – и го възпява в романа си „Грехът на Малтица“, който публикува през 1980 г.

„Защо е тъмно, мамо?“

Тези думи ще се появят неканени в главата на момичето, малко преди смъртта. Странно е, защото тя не помни някога да е имала майка. И все пак… това звучи като спомен. Започваме да навлизаме в романа. Връщаме се назад, назад, назад. Малтица е малка, заедно със заможното си българско семейство пътуват към сватба. Шейните тръгват по леда, той се пропуква и в последния миг майката спасява малкото заспало дете, като го хвърля, увито в дебел кожух.

„Защо е тъмно, мамо?“, ще попита Малтица, когато се събужда и се оглежда наоколо. Случайно я открива пътуващ турчин. „А щом аллах го бе избрал и посочил с пръста си, можеше ли един честен мъж да отклони тоя пръст или да се обърне гърбом и да се прави на сляп? Кираджията почувствува нечий поглед. Изпод гънките на чула момиченцето го гледаше с големи черни очи.

– Събуди ли се, къзъм? – ласкаво рече той на турски, пресегна се и щипна поруменялата му бузка…“

Така малката българка заживява в турския дом.

„В ниската стаичка с прозорец от намаслена хартия Малтица преживя най-хубавите и най-смислени часове от детството си. Тук се научи да говори и да се усмихва; да плете и да избира шарките по цвят; да пее тихичко, усуквайки неукрепналия си глас като бяло ширитче около беззвучния матов глас на жената; научи се да гледа човешкото страдание очи в очи и да обича нещастния, без да го съжалява; позна търпението пред болката и разбра как може да бъде скривана тя — едно твърде отрано усвоено умение, което сетне неведнъж се бе оказвало нужно в живота ѝ.“

Всичко се променя внезапно, когато в къщата се чува църковна камбана, момичето се прекръства, а стопанинът осъзнава, че е извършил голям грях – той няма право да обърква гяурчето като го задържа в мюсюлманска къща. Води го в дома на фурнаджията при неговото християнско семейство с пораснали деца, които с охота приемат сирачето. „Поне винаги ще има хляб за нея“, мисли си с надежда турския татко.

Но на Малтица предстои отново да смени дома си. Млекарят Михаил от отсрещния дюкян я пожелава за жена и двамата се венчават през 1874 г. В тези години няма как да кажем – „и те заживели щастливо“. Тепърва започват перипетиите, които ги отвеждат по-далеч, в изоставената родна къща на Михаил. С общи усилия я превръщат в кафене, при това по идея на турски пътник, минаващ случайно от там. „Един хаджи Осман им речи, дето много е пътувал, ви дава акъл да отворите тук кафене.“



За нуждата на българката да бъде обичана

Истинското кафене се намирало в местността Качица, в покрайнините на Старо Търново. Там рядко идвали българи, но пък мястото се пълнено с чиновници, военни, заптиета, бейове, паши. В двора на кафенето младите собственици разположили оркестър и самата Малтица пеела с прекрасния си глас. Турците били омаяни от нея, а сред най-любимите им песни била „Ики бюлбюл“ („Два славея“). Търновки не можели да се начудят на тази странна Малтица, която не само, че не страняла от турците, но и ги забавлявала, сядала до тях на масите, танцувала и позволявала да я черпят.

Свещеникът отказвал да я погледне, жените я заобикаляли отдалеч, дори собственият ѝ съпруг започнал да се съмнява в честта ѝ. Последната част е почти куриозна, защото именно той я въвлича в опасната игра на българското Освобождение. Малтица е сред малкото посветени в революционната дейност, която кипи над кафенето, и на нея е наредено да прави всичко по силите си, за да опази революционерите. Но тя всъщност иска да опази единствено своето семейство, нероденото си дете, което носи и излага на опасност всеки ден, и съпругът, който нито веднъж не ѝ е казал, че я обича. Защото да се говори за проста, човешка любов във време на големи исторически събития е грях. А Малтица не е чак толкова голяма грешница. Тя просто мълчи и очаква малко нежност, която така и не идва.

Малко след Освобождението Малтица умира, все така отхвърлена от всички. В последните ѝ дни за нея се грижат турска знахарка и българска съседка. Чак в края на 60-те години на 20 в. ще бъдат написани и публикувани статии с истината за Малтица („Неизвестна героиня“ и „Една неизвестна героиня“ на Панайот Дончев).

„Кой беше казал тези думи? И защо не бе ѝ ги казал по-рано, когато толкова се нуждаеше от тях?“

Това са последните мисли в главата на Малтица, когато най-после дочува нещо хубаво за себе си.

Колко български жени чуват комплименти всеки ден? На колко им казват „обичам те“? И на колко мъже им се струва нелепо да говорят така. „Къде по-важни неща имаме да вършим!“ Няма да го кажат и днес, защото не е никак българско и христЯнско.



На снимката е актрисата Петя Силянова, чиято първа роля в киното е във филма „Грехът на Малтица“ (1985 г.), по едноименния роман и сценарий на Лиляна Михайлова.



Ето и няколко интересни статии, които послужиха за този текст:

https://www.borbabg.com/2023/11/03/maltitsa-izmkvala-voenni-tayni-ot-turtsite-v-krchmata-si/

https://kultura.bg/web/%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0/

https://offnews.bg/knigi/grehat-na-maltitca-istoria-na-chovechnostta-652096

  • About
  • Latest Posts
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Пламена Маркова-Колева
Latest posts by Пламена Маркова-Колева (see all)
  • Как Елфът на рафта превърна едно семейно начинание на кредит в компания за милиони? - 24.10.2026
  • „Вода за цветята“ на гробището за погребани тайни на Валери Перен - 26.09.2026
  • MATCHITA – минимализъм по японски с българско вдъхновение - 16.08.2026

Сподели

  • Share on Facebook (Opens in new window) Facebook
  • More
  • Share on X (Opens in new window) X

Related

14.02.2025 Пламена Маркова-Колева

Post navigation

Защо бе, Деми, защо бе, Маргарет, защо бе, Корали, ни причинихте „Веществото“? → ← Как едно семейство с 3 деца създаде „Дързост и красота“?
Съдържанието е авторско. Забранено е използването, без писмено съгласие на Тук сме | Тук сме работи сDream Way