Годината е 1987.
Датата е 2 април.
Аз съм на месец и половина. Във Варна.
Междувременно в Сопот един варненец казва насред най-големия по това време джаз фестивал на Балканите „Пичове, ние във Варна правим един купон – Джулай Морнинг. Чакам ви на 30 юни на кръчма „Звънче“ срещу кораба „Дръзки“. Джулая е национален, а не само варненски от този баш момент“.
Но нека започнем всичко поред.
Годината е 1983.
Във Варна има две големи компании, фенове на хард рока – Deep Purple, Black Sabbath, Uriah Heep, Led Zeppelin, Nazareth… Те често се въртят около Методи Каравасилев (станал популярен като Мето Наркомана и по-късно починал именно заради това), който разпространява информация за музика, книги, филми… изобщо един различен начин на живот, отвъд завесата.
Обикновено младежите се събират в популярната тогава закусвалня „Малината“, до Пантеона, в градинката с Козела, до Планетариума, Летния театър… Постепенно, съвсем естествено, водени от общи интереси и любов към сходна музика, двете компании се сливат.
Спонтанно решават („може би по идея на Мето“, се опитват да си спомнят някои) да посрещнат изгрева на 1 юли. Събират се предния ден при Мето, за да се подготвят. Събират пари, купуват по нещо за ядене и пиене, вземат одеяла, касетофон с касетата на Uriah Heep и поемат към вълнолома. По пътя купуват батерии за касетофона… В статията си „Джулай морнинг – истинската история на празника“ Чавдар Димов твърди, че на първия Джулай присъстват Жоро – Мейдъна (Георги Ангелов) и сестра му Анжела, Чърчила (Ценко Конов), Миро – Пънкара, Иван Терзиев, Иван – Гафа (Иван Тодоров), Климо Стоев, Тяната (Стоян Георгиев), Иван – Пърпъла (който сега е музикант в Пражката филхармония), Тодор Рачев, Светльо – Комисаря, Сашо – Мароканеца (Александър Евтимов, който след промените стана известен бизнесмен), Биляна Дюлгерова – Чижика, и брат ѝ Весо Дюлгеров – Вампира.
На следващата година се събират повече хора, но след това момчетата влизат в казармата. Тъкмо докато е в казармата, при това на пост точно през тази нощ, Стоян Георгиев – Тяната, един от първите участници, се зарича да направи така, че никой да не посреща първото юлско утро сам.
Малко по малко варненци се множат, но Джулая, който ежегодно влиза в новините и до днес, се ражда през 1987 г.
В началото на април 1987 г. в Сопот се провежда голям джаз фестивал (по това време е най-голямото такова събитие на Балканите). Любопитно е да отбележим, че джазът заема особено място в хип-културата, редом с рока и метъла. Джазът е свобода. По думите на културния антрополог Ивайло Дичев: „Джаз се свири, където не важат закони, традиции, сексуални, расови прегради… ние извън контрола на обществото“.
Стоян Георгиев – Тяната си спомня следното:
„Джаз срещата беше от 1 до 3 април 1987 г. Запомнил съм датата понеже предната вечер се бяхме събрали в Звънчето на бира преди да хванем нощния влак за София. Кой по риза, кой по тънко яке, а когато на 1 април призори се разтоварихме в Карлово, гарата беше засипана с 20 см сняг. Реших, че някой се шегува.“
Разговорът е допълнен от специалиста по културна и социална антропология Роберт Леви: „И сутринта след зверски купон и напиване в гостилница „Странджа“ (в Сопот) ти казваш: „Пичове, ние във Варна правим един купон – Джулай Морнинг. Чакам ви на 30 юни на кръчма „Звънче“ срещу кораба „Дръзки“. Джулая е национален, а не само варненски от този баш момент“.
Още от април уговорката с посетителите на фестивала, от всички краища на страната, е среща във Варна на 30 юни, в кръчма „Звънче“. Години по-късно софиянецът Роберт Леви си спомня как всяка година още от сутринта започват да пристигат младежи – от 15 до 30-годишни. Към обяд се събират в „Звънче“, после се местят около Планетариума, където поляната е заета от спални чували. Повечето опитват да поспят през деня, готвейки се за безсънна нощ. В късния следобед започват да се оформят групи и компании, а на здрачаване всички поемат към фара.
Предстои вълнуваща нощ на музика, песни, пиене, нови запознанства, дългоочаквани срещи, любов и много, много разговори за музика и книги. Ако някой заспи, задължително го будят преди изгрева. На сутринта всички вперват поглед на изток, дори има награда от 1 бира за този, който види първия слънчев лъч. Щом слънцето се появи, някой пуска July Morning на Uriah Heep. Всички слушат песента прави, в мълчание, без да откъсват поглед от слънцето. Ритуално, почти в транс, посрещат сезона на свободата и скитането.
След това всички се пръскат да търсят шкембе чорба и бира – сутрешният ритуал на хипарите. Цяло лято, до края на септември, ще се засичат край морето – в Бургас, Несебър, Созопол, Варвара…
„Хората, които участваха в Джулаите, знаеха, че могат да отидат във Видин и да намеря познати. Или да попаднат случайно в Габрово и там също да открият свои хора. Където и да отидеш, винаги се намираше поне по един джуалец“, спомня си Леви.
Защо Джулая се случва точно във Варна?
През 80-те години пристанищният град е пресечна точка на много хора, които пристигат от капиталистическите страни. По това време тук е най-голямата колекция на грамофонни плочи. Западната музика и източното море се събират в едно общо търсене на свобода, най-вече на духа.
Но какво се случва с Джулая?
Първата медия, извън Варна, която проявява интерес към случващото се всяка година на 1 юли, е скоро стартиралият вестник „24 часа“. В статия наричат с ирония джулайците „децата-цветя“. Все повече хора научават за Джулай Морнинг и от любопитство отиват, без да имат нищо общо с първоначалното ядро и неговата култура и ценности. Джулая става панаир къде ли не – на Какао Бийч, Каварна, Камен бряг… Един по един компанията на Тяната, Леви и останалите се оттеглят.
Режисьорът Кирил Станков пише следното:
„Годината е 1986. Датата – 30 юни.
Петима „юноши“, както тогава наричаха младите хора, всички с дълги коси и дънкови якета, се събират на вълнолома във Варна. Спонтанно, без никаква конкретна идея. Със сигурност без никаква мисъл, че започват някаква традиция. Може би поради простата причина, че по онова време нямаше денонощни кръчми.
Започва голямата ваканция, започва лятото – време на свобода, път, море, безгрижност.
По една случайност решават да изпеят July Morning. И после Sunrise. С китари, не с уредби. Така се ражда Джулай Морнинг.
На следващата година юношите са вече 20-30, на следващата – над 100. Мястото остава същото – вълнолома във Варна.
…
Годината е 2009. 30 юни. Един човек е убит в спор за място в палатка на Джулая.
…
Къде ли са онези петимата? Един е в София. Един е мъртъв. Един си гледа детето във Варна. Но със сигурност не са нито в Каварна, нито на плажа в Бургас. Нито някъде другаде, където полуразумни същества се друсат под ритъма на еднообразна техно музика или – да! – чалга.
…
На Джулай не се ходи. Джулая не е място, нито дата. То е състояние на духа. Търсене. И понякога, ако наистина искаш, е и намиране.“
Казват, че раждането на феномена Джулай Морнинг, превърнал се от варненска спонтанна идея до национално обединение, е дело до голяма степен на харизмата на Стоян Георгиев – Тяната. На 1 януари 2024 г. Тяната заменя изгрева със залеза и си отива от този свят.
Но Джулая остава за всички, които имат нужда да потърсят нещо – със силата на новия ден и красивото слънце, както пеят Uriah Heep. Без значение от датата и мястото.
There I was on a July morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sunAt the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my ownWith the day came the resolution
I’ll be looking for you
I was looking for love
In the strangest places
Wasn’t a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burnedIn my heart, in my mind, in my soul
За написването на текста послужиха:
“Джулай Морнинг като национален феномен” на Роберт Леви
„Джулай морнинг – истинската история на празника“ на Чавдар Димов
Фейсбук групата „Старите кучета“
Филмът „Фелафел, Българско сирене“, дипломна работа на Кирил Станков (1998) – последните 5 минути от филма са запечатали архивни кадри от варненски Джулай през 90-те







You must be logged in to post a comment.