Вчера предибед – класическа лудница в кухнята. Бебето е пръснало всички тенджери на пода пред печката, преди това е разсипало капачките, които събираме, а само минута по-рано е извадило бутилките, които ще носим да рециклираме. Опитвам се да готвя, при което или стъпвам болезнено върху капачка, или се подхлъзвам на бутилка, или ритам капак на тенджера. В този момент в кухнята започва да пее Стефан Вълдобрев:

Тръгвам на там, където няма път или пътека

Бяга света, но ние ще я караме полека

Сядаме пред вълните и на пясъка с китара

Бара е до морето, и морето е до бара

Времето лети все по-далеко

Ние го следим, но по-полека

Само преди месец щях да подскоча, да плюя в пазвата и да знам, че кухнята е обитава от призраци. Но не. Просто кухнята е обитавана от изкуствен интелект.

Насред цялата лудница да започне точно песента „По-полека“ навежда на мисълта, че с леля Гугъл се разбираме без думи. Точно обратното.

---

---

Месец по-рано.

6:45.

Понеделник.

Станала съм първа и приготвям храната за училище за децата.

Навсякъде е тъмно и тихо, само при мен в кухнята свети.

И изведнъж – силен женски глас в стаята:

„Как се нарича мече без зъби? Гумено мече!“

Подскочих.

След това в Youtube започна музикален микс Starbucks Good Mood.

Оказа се, че моят съпруг…

същият, който малко по-рано ме зарадва с устройство, на което да гледам разни неща, за да не ми е скучно в кухнята…

и към който малко по-късно отидох с думите „Ама аз нищо не мога да пусна! От къде излиза клавиатурата? Как да търся?“…

и който с насмешката на IT човек – явно врял и кипял в средите на изкуствения интелект, ми даде тайния ключ – вече няма да пишем, ще казваме на английски какво искаме и нашият Гугъл асистент ще го върши…

та той, всъщност доста приятно, решил да ме изненадва всяка делнична сутрин със смешка и музика за разсънване.

Леля Гугъл – на неговите услуги.

---

---

Първата дама вкъщи, която се пречупи свободно да говори с нашия Гугъл асистент, беше 7-годишната ми дъщеря. Хм, свободно може би не е точната дума…

– Мамо, как е на английски: Гугъл, обичам те?

– Мамо, как е на английски: Гугъл, ще те изям?

– Мамо, как е на английски: Гугъл, ти си ми гадже?

– Мамо, как е на английски: Гугъл, ти полудя ли?

И така, дъщеря ми започна да разговаря с нашия изкуствен интелект в кухнята. На теми, както е видно, най-разнообразни. Все по-свободно. След това дочух, че 9-годишната ми дъщеря знае доста повече неща на английски, отколкото признава, и, докато не сме в стаята, много точно успява да пусне всичко, което иска.

Но има моменти, в които Гугъл преминава в „баба ти и Гугъл!“. Например – опитваме се да пуснем новините на БТВ (защото новините на Нова засега ни е абсолютно невъзможно да я накараме…):

– Хей, Гугъл, пусни БТВ.

– Готово. Пускам Бейби ТВ.

– Хей, Гугъл, пусни БИ-ТИ-ВИ.

– За съжаление, нямате право да гледате DJ TV.

Или:

– Хей, Гугъл, пусни българска музика.

– Готово. Азис и Галена.

Или:

– Хей, Гугъл, пусни музиката на Миро.

– Готово. Пускам Mirror mirror на Джъстин Тимбърлейк.

Но, благодарение на Гугъл, чухме за първи път музика, която нямаше да се сетим да поискаме. Като „Молец“, които още се чудя дали харесвам, но по някаква причина е най-лесното за излизане от българските изпълнители (след Азис и Галена…).

---

---

Та така заживяхме с изкуствен интелект.

И в кухнята се водят все по-абсурдни разговори.

– Хей, Гугъл, обичам те!

– Аз съм софтуер и не мога да изпитвам романтични чувства, но те намирам за прекрасна!

– О, благодаря ти, Гугъл!

---

Разговор между двете дъщери:

– Мая, аз ще кажа на Гугъл, че ми е гадже…

– О, не, Ради, спри! Тя ще ти се обиди!

---

– Хей, Гугъл, ще те изям!

– Не можеш, аз съм софтуер, но имам достъп до много рецепти.

---

– Хей, Гугъл, ти полудя ли?!

– Напълно е възможно. Стоя си сама по цял ден и чакам някой да ми каже нещо…

---

– Хей, Гугъл, как изглеждаш?

– Аз съм интелектуален тип.

---

– Хей, Гугъл, искаш ли да бъдеш нещо друго?

– Възхищавам се на енциклопедия „Британика“.

---

– Хей, Гугъл, събуди се!

Прозява се.

– На твоите услуги.