“Той предлага обявяването на война да стане нещо като народно празненство с входни билети и музика, досущ като при борбите с бикове. Тогава министрите и генералите от двете страни ще излизат на арената по бански гащи, въоръжени с тояги, и ще се нахвърлят един върху друг. Който оцелее, неговата страна е победила. Така би било по-просто и по-хубаво, отколкото тук, на фронта, където се бият хора, нямащи нищо общо с кавгите на големите.”
В началото на XX в. Ерих Мария Ремарк споделя тази фантазия в романа за Първата световна война “На Западния фронт нищо ново”.
През януари 1946 г. Робърт ван Гелдер интервюира писателя за The New York Times. Срещата се провежда в апартамента на Ремарк в нюйоркския хотел “Амбасадор”. Над камината е закачена картина на Ван Гог, по стените висят още платна на импресионисти, които са част от колекцията на Ерих. Пред репортера Ремарк споделя своите правила за бежански живот:
“Имайте фонограф (предшественик на грамофона) и книги, ако е възможно; наемете стая, колкото може по-близо до центъра на някой страхотен град; поддържайте приятелски отношения с много хора, които не са бежанци и не говорят майчиния ви език; и избягвайте изкушението да пишете автобиография.”
В разговора споделя, че пише роман за концентрационен лагер (“Искрица живот”).
“Вижте проблемът е, че нашето въображение не може да брои. Когато кажа, че са загинали 5 милиона – това е едно празно число. Пет милиона мъртви не се равняват на един загинал. Но може би, ако ви кажа, че са умрели петима. А ако кажа един, човек, когото съм ви накарал да опознаете и разберете, да ви покажа как е живял, какво е мислил, на какво се е надявал, в какво е вярвал, какви трудности е имал…”
Ремарк споменава, че с огромния успех от романа “На Западния фронт нищо ново” идват и неочаквани за него пари. Използва ги, за да сграбчи живота. И макар да е пословичен тогава с връзките си с красиви актриси и звездни събития по цял свят, това не е мечтаният от него живот.
“Ако можех, щях да живея в къщата, в която семейството ми е живеело от векове, а в съседната къща щеше да има момиче. Щях да я слушам как свири от другата страна на оградата, докато съм покатерен върху стол, за да я съзерцавам и разговарям с нея. Години по-късно щяхме да се срещнем за първи път и тя щеше да е разочарована да ме види, защото без стола не съм толкова висок. Но щяхме да се оженим. Е, никога не успях да имам такъв живот.”
На снимката Ерих Мария Ремарк е със своята съпруга – холивудската звезда Полет Годар. Двамата са заснети във вилата си в Швейцария през 60-те години на XX в.
