Закачливо ми смигна дъга,
свързваща два близки бряга –
на тъгата и на радостта,
към които уморено обляга
тялото си рекичка течаща,
неуверена, палаво променлива,
ту е бурна, ту дълбоко спяща,
пъстроцветна или мътно сива.
И по мостчето, там, над водата,
цветове неуморно все бягат,
отразяват се те във реката
между моите два близки бряга.
Latest posts by Васил Марков (see all)
- Изгреви, залези - 18.03.2017
- Прозрение - 04.03.2017
- Лебедов танц - 25.02.2017