Ако отворите австралийския онлайн магазин Redbubble и потърсите продукти от Dmitry Puzyrev, ви очаква приятна изненада – закачливи щампи с Варна, Балчик и не само, които могат да пристигнат до вас отпечатани върху какво ли не.
За да поговорим за изкуството, планетата и житейските експерименти,
тук е
Дмитрий Пузирев.
1. Нека започнем историята с двата най-очевидни въпроса – кога и къде си роден?
Роден съм в Москва през 1960 г., в семейство на авиационни инженери.
2. В кой момент от живота си разбра, че изкуството е твоят път?
Не бих казал, че разбрах това в определен момент. Изкуството ме привлича от детството и го възприемах като нещо естествено, без което няма как да живее човек. В училище рисувах обикновени детски рисунки, в тетрадките пишех винаги с някакъв готически или славянски шрифт, без значение дали успявах да запиша всичко, или не. Рисувах карикатури на своите съученици…
3. Как започна?
Паралелно с основния живот, където главното винаги беше образованието. Това не ми попречи да обръщам внимание на моето любимо занимание 🙂
Още в училище опитвах да рисувам с маслени бои, със сангин, въглища. Нямах специални платна, затова рисувах на всякакви хартии, картони, фазера на гърба на мебелите, върху чували за картофи и така нататък. Всичко ми беше много интересно да опитвам.
По това време баща ми се занимаваше с фотография. През ваканциите, когато пътувахме с кану по реки, ме научи да снимам, да проявявам снимки, но тогава не бях чак толкова увлечен. Разбира се, тогава той имаше ръчна камера ФЭД-2, експонометър, филмова лента, фотоувеличител, червена лампа, гланцевател… ужас 🙂
Следвайки в института (Московският авиационен институт), започнах да правя изложби, рисувах портрети, организирах вернисажи. Имах дори няколко постоянни клиенти, които купуваха картини.
Няколко години работех като програмист в една малка архитектурна фирма. Тогава (1990-1992 г.) компютрите бяха практически безпомощни в смисъла на използването на графика.
Веднъж един успешен, млад и авантюристичен човек купи английска работна станция за видео графика, която се казва Quantel HAL и струваше, колкото самолет. Никой в страната все още не можеше да работи на тази станция, освен един човек. Трябваше да си художник, за да се справиш, защото, макар че имаше много логичен и добър интерфейс, не разполагаше с нищо, освен голям екран, digitizer и pen. За мой късмет се запознах с този човек. Научих се от него и започнах да правя видео графика. Това беше най-странното преживяване в моя художествен живот, защото като човек, свикнал със статична композиция, добре построена, не можех да разбера как и защо трябва да срутиш картината, за да направиш движение в кадъра. Във видео графиката има още едно измерение – ДИНАМИКА! И трябваше да свикна с това, да се науча да манипулирам с тази материя, да отхвърля почти всичките си разбирания за статична картина.
4. Да обобщим – графика, фотография, реклама, късометражно кино… С какво още се занимаваш и къде е твоята страст 🙂
От 1993-та година и досега работим с приятелката ми Марина, която е бивш архитект. Правили сме много рекламни клипове за световни рекламни агенции и продуцентски къщи като BBDO, McCann Ericsson, Saatchi&Saatchi, DMB&B, Lowe Adventa, Даго, Видео-интернешнл, Парк-продакшн, Премьер-СВ, Ярче, Базелевс, и много други. Музикални клипове за прочути руски изпълнители – група „Браво“, Мумий Троль, Марина Хлебникова, Алена Свиридова, Александр Буйнов, Наташа Королева, Григорий Константинопольский, Лика, Валерий Сюткин, Иванушки Интернейшнл, Премиер Министр, Гарик Сукачев, Анатоли Крупнов, визуални ефекти за филми, оформление за телевизионни канали и предавания – Намедни от Леонид Парфенов, Време, ТВ6…
От 1995 г. страстта ми е фотографията. Направих фотостудио за експерименти, по това време се случи преходът от филмова лента към дигитална фотография. И отпаднаха всички ограничения в творчеството 🙂
Публикувал съм снимки в редица списания, сред които FHM, SIM, Другой, Медведь (Мечка), Moulin Rouge, Е-фото, Ile de Beaute. Участвах в художествени албуми “BodyArt – Люди в красках (Хората във боя)”, “Обнажение (Nude) – новата руска фотография”, албумите биенале AQUEDUCTE’02, ’04, ‘06 (Cerdaniola de Valles/Barcelona/Espana), издание The World’s Greatest Black & White Photography #1.
Спечелих сребърен медал на Международното биенале AQUEDUCTE’2004, призове на Black&White Spider awards ‘2007 и ‘2008, първото място в категория „Цифрова обработка“ на конкурса „Най-добър фотограф“, 2009 г., Москва.
От 2001 г. до 2013 г. направих 9 индивидуални изложби и приех участие в няколко колективни изложби и международни фестивали.
Имам само един опит за експериментален късометражен филм по свой скрипт. Така разбрах, че скриптът е моят основен проблем. Но този филм спечели награда на Marbella International Film Festival 2012 в номинацията за късометражен филм – той е само 3 и половин минути. Можете да го гледате тук.
Сега се занимаваме основно с дизайн и производство на начални титри (Opening Titles, Main Titles Sequences) за ТВ сериали и филми. Това е най-творческата работа за мен, защото сам решавам какво да направя и как, макар че основното съгласуваме с режисьора или продуцента на филма, разбира се. Ние не използваме 3D принципно, според мен е нещо „пластмасово“ и ненатурално, въпреки че повечето продуценти обичат триизмерното. Обичам да снимам сам част от материала, харесва ми Stop motion (frame by frame shooting) и Timelapse заснемането. Всичко това е динамично, емоционално, живо и дава много удовлетворение 🙂
Тук може да разгледате нашите любими работи в тази област. Има и още, но те очакват своите премиери, затова нямам право да ги показвам по-рано.
Освен всичко това, изработваме дизайн на печатни издания, логотипи, фирмен стил, понякога визуални ефекти за филми.
Харесва ми много да правя дизайн за принтиране върху тениски, възглавници и т.н. Това ми е като хоби, когато нямам срочна работа.
За наша сметка отпечатахме луксозен фотоалбум за Балчик, но го купуват само местни жители. Туристите вече се интересуват само от селфи 🙂
5. Разкажи ни за проекта Di Marina. Кога и как се появи? Какви са целите и идеите ви?
Не бих го нарекъл проект, а сътрудничество, което започна през 1993 г. Или дори по-рано, когато Марина се присъедини към моята работа. И досега правим всичко заедно. Сега Марина има основно продуцентски и креативни функции, аз съм арт директор и дизайнер.
Идеята и целта ни е да живеем щастливо, да пътуваме и да се занимаваме с каквото ни харесва, правейки Света по-красив, доколкото можем.
Работим и по дългосрочен проект с наш приятел – привличаме руските кинокомпании да снимат кино в България. Вече имаме добри връзки с български филмови продуценти.
6. Работиш заедно със своята съпруга и двамата живеете в Балчик. Какво ви доведе тук? Как се справяте с предизвикателствата ☺ Всъщност има ли такива?
Да, това е дълга история, ще опитам да я разкажа накратко. Като следствие на различни обстоятелства започнахме да търсим апартамент във Варна и околностите. Един ден нямаше какво да правим и взехме кола под наем. Заминахме в посока Балчик, за да видим какво има там. Без никаква цел. Влязохме в Балчик от страната на гробището и квартала. Помислихме си, че не е това, което ни се иска да видим – ние сме любители на старата архитектура.
Мина един човек с колело. Попитахме го „Има ли тук стар град?“ Тръгнахме надолу, видяхме това уникално място и Марина каза: „Това е. Ще живея тук.“ И така.
Вече сме тук почти 7 години. Радваме се на живота.
Има и предизвикателства, разбира се, но не искам да говоря за тях.
7. Кое те вдъхновява в ежедневието?
Жена ми, моите добри приятели, изкуството и човешката култура в широк и позитивен смисъл, пътуването, планините и морето. Целият свят е толкова разнообразен и красив, че само знанието за съществуването му вдъхновява. Надявам се, че той ще продължи да съществува, въпреки това, което правят някои влиятелни хора.
8. А кое убива вдъхновението в теб?
Гледната точка на клиента, която е много различна от моята. Това е работен момент, но творчеството се превръща в рутина мигновено.
9. Коя е следващата цел?
Имам идея да направя онлайн курсове по дизайн, фотография, stop motion и всичко, което умея и обичам. Ще разкажа не само как да натиснеш бутон на уред, но и множество интересни и полезни неща, които съм опитвал в практиката.
10. Да поговорим за изображението „Варна е най-хубав град за плажуване“. Помниш ли кога се появи идеята и как беше създадено то?
Да. Миналата година наш приятел от Варна направи онлайн магазин за принтове на тениски и потърси сътрудничество с дизайнери. До този момент съм направил няколко изображения за Балчик, защото видях, че няма никакъв местен брандинг. Първото за Варна беше шега с драконите – „Varna is the best city for egg incubation“, второто – тази картинка с момичето на плажа и Галата на хоризонта. Мисля, че тя е малко ретро, курортна, несериозна и симпатична. Искам да измисля още нещо за Варна.
Няма как да опиша хрумването на идеите. Бум! И има идея. А и по време на изпълнението идеята може да се промени няколко пъти. Процесът е най-интересното в нашата работа.
11. Кои други градове или местности можем да открием в работите ти?
Имам серия дигитални колажи – Girlography. Всичко в тези колажи съм снимал именно в градовете, към които се отнасят картините. Само момичетата съм заснел в студио в Москва. Вече имам специални снимки за Балчик – надявам се, че ще имам време да продължа серията. В Girlography могат да се видят градовете Калея де Палафрухел, Барселона, Сан Себастиан (Доностия), Дубай, Лондон, Москва, Париж, Рим, Севиля, Sant Pol de Mar, Санта Крус де Тенерифе, Сус (Тунис).
12. В средата на април тази година медиите на Балчик отразиха почистването на плаж „Робинзон“. Ти беше организатор и инициатор. Какво те мотивира?
Мразя да виждам разхвърлени боклуци.
Сигурен съм, че животът в сметище вреди на човешките души.
Започнахме от крепостта до квартала „Хоризонт“. Историческата забележителност, уникална за Балчик, стои пълна с боклуци. Помагаха ни двама балчиклии. Там имаше многогодишен „културен слой“ от пластмаса, хартия, дрехи, шишета, компютри, опаковки… истинско сметище. Събрахме 15 чувала само от една малка територия. След две седмици отново всичко беше покрито с боклуци. Това е срам за община Балчик. Повечето балчиклии разбират, че не е нормално, но трябва някаква инициатива, за да започнем да правим нещо. Някои мислят така: „В моя двор всичко е наред, а зад оградата – не ми пука.“ Трябва да променим съзнанието на хората, защото цялата планета е нашият общ двор.
Така решихме, заедно с едно симпатично семейство, да почистим и плаж „Робинзон“. Но има места, където трябва голяма техника – там има купи и планини от смет.
13. Кои са уроците, на които би желал да научиш българите, които срещаш?
Смятам, че това не зависи от националност. Аз съм чужденец и гост тук. Виждам някои неща като турист. И бих казал:
„Хора, вашето благосъстояние зависи от туристическата привлекателност на градовете. Това е много лесно. Уют, красота, удобство, чистота и развлечение. Отнасяйте се към града като към своя апартамент. И за вас ще е приятно. Няма нищо чуждо или ничие. Защо повечето къщи на бедни хора са сиви и депресиращи? Намерете малко пари, за да ги боядисате за сметка на общината, като в Санторини. Защо комерсиални места са облепени с ужасна реклама? Издавайте правила, за да пазят предприемачите стила на фасадите и табелите. Давайте преференции за малките кафене. Открийте реставрираната мелница в Балчик за художници, лекции, мастър-класове, прожекции и така нататък. Мелницата е голяма атракция! Почиствайте поне един път в годината незаконните сметища на края на града – там също се разхождат туристи. Направете удобни паркинги за коли.“
Всичко това не е прекалено скъпо. Трябва малко инициатива и грижа от страна на общини и на хора. Трябва само да поддържаме културната среда на добро ниво и ще дойдат три пъти повече пари.
Най-близък пример – Двореца. Още примери – Несебър, Созопол, Пловдив, Трявна… Гръцки и испански градове и села – те също са бедни, но добре пазят своето културно наследство, защото това е единственото, което дава пари чрез туризма.
14. За финал, ще те помоля да довършиш изречението:
„Тук съм много щастлив“
