Преди седмици моите момичета ми подариха малко портмоне, което да пасва на най-малката ми чанта, която се оказа най-удобна за разходки с количката през лятото. Та, съвсем случайно, това портмоне изглежда като излязло от Барбиленд – светът на Барби, който се откри днес пред нас.
„Да знаете, че това не е анимация и има субтитри!“, строго ни предупреди момичето в киното, докато вадех портмонето от Барбиленд.
„Мамо, кажи, че съм на 7 и половина!“, настоя по-малката ми госпожица.
Момичето спокойно съобщи сумата за 2 детски билета, 1 възрастен, 2 кутии средни пуканки, 1 кутия големи пуканки и 2 розови скрежини. Аз спокойно извадих картата от Барби портмонето, защото ако плащах в брой – щеше да ми е мъчно за голямата сума, която давам.
(Първата крачка, ако искате да започнете да пестите, е да плащате само и единствено в брой!)
Докато чакахме да ни пуснат в залата, се снимахме, въпреки че не открихме гигантска кутия Барби, в която да влезем за снимка, както видяхме из Фейсбук, че правят хората по света. Но се снимахме. Кой усмихнат, кой не толкова, кой притеснен дали е достатъчно хубав… И ето я първата тема за разговор:
1. Дори Барби е несигурна!
Няма какво да си кривим душата – Марго Роби, която играе Барби, изглежда като самото съвършенство! Но в един момент дори тя се чувства грозна, а гласът зад кадър вметва, че създателите на филма не са убедителни с тази сцена, щом са избрали подобна красавица да играе. Такъв е животът – винаги има нещо, което ни човърка, което ни яде отвътре и ни кара тайничко да се оглеждаме във витрините по улиците, цъкайки неодобрително наум.
Има един прекрасен момент, когато Барби попада в реалния свят и поглежда към възрастната жена, седнала на пейката до нея. И в нея – в погледа, в бръчките, в излъчването – в следите от цял един изживян живот, вижда очарованието. И с цялото си възхищение казва на бабата колко е красива! А жената отвръща съвсем спокойно: „Знам“. И се усмихва. Запомнете тази реакция, момичета!
Влизаме в залата. Настаняваме се. След малко зад нас сядат две момчета и момиче, видимо колкото по-голямата ми дъщеря, т.е. 9-10 годишни.
„Не, не, не! Тук не се слага шейкът! Виж къде има място за чашите! Внимавай! Не! Разля го!“, нарежда малкото момиченце.
Момчетата мълчат. Тя продължава.
„Нямам търпение да видя Райън Гослинг! Той е най-красивият мъж на света!“
Момчетата мълчат. Тя продължава.
„Оф, ходи ми се до тоалетната! Ела с мен!“
Едното момченце тръгва покорно с нея.
И ето я втората тема за разговор:
2. Дори и Барби няма право да си играе с чувствата на Кен!
Макар филмът да е за еманципацията на жените, има една интересна сюжетна нишка – чувствата на Кен. Той е съвършеният красавец, който е създаден да стои до Барби, но Барби предпочита да бъде на парти с момичетата. Нужно е той да попадне в реалния свят, за да осъзнае:
„Този свят е мъжки!“
Да, Кен, този свят винаги ще си остане мъжки. Защото, както му казва един врял и кипял бизнесмен на средна възраст: „Просто се научихме да го прикриваме по-добре“.
Малко по-късно ще видим какво се случва с мъжете, когато открият, че могат да вземат властта в свои ръце, защото не знаят къде е тяхното място.
„Биехме се, защото не знаехме кои сме!“, ще възкликне един от борците за възцаряване на Кенство, вместо Барбиленд.
Запомнете, момичета – уважавайте чувствата на момчетата така, както очаквате и те да уважават вашите.
Към края на филма дойде най-силният за мен момент и убедена съм най-скучният за децата – монологът на Америка Ферера.
И третата тема за разговор:
3. Мислите, че сега ви е трудно, момичета? И по-зле ще става!
Четох, че за заснемането на тази сцена са били нужни 30 дубъла. И в някакъв момент всички на снимачната площадка ревнали – няма жени, няма мъже!
“Буквално е невъзможно да бъдеш жена. Ти си красива, умна, и ме убива мисълта, че не се смяташ за достатъчно добра. Сякаш от нас се иска да бъдем необикновени, но някак си винаги правим всичко погрешно.
Трябва да си слаба, но не прекалено слаба. И никога не можеш да кажеш, че искаш да бъдеш слаба. Трябва да кажеш, че искаш да си здрава, но също така и слаба. Трябва да имаш пари, но не можеш да искаш пари, защото това се счита за грубо. Трябва да си шеф, но не и да се държиш грубо. Трябва да ръководиш, но не и да смазваш идеите на другите. От теб се очаква да обичаш да бъдеш майка, но не и да говориш непрестанно за децата си, по дяволите. Трябва да си жена с кариера, но и винаги да се грижиш за другите. Трябва да отговаряш за лошото поведение на мъжете, което е безумно, а в случай, че го посочиш, те обвиняват, че се оплакваш. Трябва да останеш красива за мъжете, но не твърде красива, че да ги изкушаваш прекалено много или че да заплашваш други жени, защото се предполага, че си част от тях.
Но винаги се откроявай от тълпата и бъди благодарна. Никога не забравяй, че системата е манипулирана. Запомни: не трябва да остаряваш, не трябва да се държиш грубо, да се изтъкваш, да си егоистка, никога не бива да падаш, нямаш право да се проваляш, никога да не бива да показваш страх, никога да не бива да излизаш от строя.
Това е твърде трудно! Твърде противоречиво е и никой не ти дава медал и не ти казва „благодаря“! Накрая излиза така че не само си правила всичко погрешно, но и че всичко е по твоя вина.
Омръзнало ми е да гледам как аз и всяка друга жена се стягаме, за да може хората да ни харесват.“ (От тук)
И все пак, запомнете, момичета, колкото и смазани и зле да се чувствате в някакъв момент – всички останали жени минават през същото! И оцеляват!
На децата им стана интересно коя е бабата, която помогна на Барби да вземе важно житейско решение.
Понеже не знаех много подробности – ето и четвъртата тема за разговор:
4. Коя е Рут Хендлър?
В средата на миналия век Рут Хендлър наблюдава дъщеря си Барбара, докато си играе с кукли, изрязани от картон. Забелязва, че момичето все ги поставя в роли на възрастни. А куклите, които се продават по това време, са единствено бебета. Замисля се, че това може да бъде печеливша пазарна ниша и предлага кукли с фигури на възрастни на своя съпруг – съосновател на компанията за играчки Мател. Той, както и бордът на директорите, намира идеята за ужасна.
През 1956 г. семейство Хендлър пътуват из Европа с двете си деца – Барбара и Кенет. Съвсем случайно Рут вижда немска кукла, която изглежда точно като нейната идея. Купува три. Едната подарява на дъщеря си, а другите две – носи в Мател. Рут преправя дизайна и кръщава куклата Барби, на името на дъщеря си. За първи път Барби е представена на 9 март 1959 г. в Ню Йорк, на Международния панаир на играчките. Първата Барби се предлага в два модела – като блондинка и брюнетка, с вързана на опашка коса, бански и слънчеви очила. В началото куклите се произвеждат в Япония, където дрехите се шият на ръка от японци, работещи по домовете си.
Запомнете, момичета, една майка може да постигне много – дори да създаде продукт, който десетилетия наред да властва по света.
***
5. Най-големият подвиг е грижата за собственото ни здраве!
„Гордеем се с теб!“, казват на Барби в реалния свят.
И тя победоносно влиза да си запази час за гинеколог.
Запомнете, момичета, за да бъде успешна една жена не е нужно да стане президент, директор на компания, пилот, капитан или супергерой. Нужно е обаче да се грижи за здравето си редовно.
