Отново ще празнуваме, мое скъпо момиче,
святото тайнство на сътворението,
тортата ще заблести с десет свещички вече,
десет пламъка ще огреят деня на рождението.
Колко бързо изминаха тези десет години…
Още пазя вълнението от първите думи изречени,
още помня първите стъпки, плахи и неуверени –
вечно живи да са скъпите спомени са обречени.
Как неусетно детето в теб се променя,
не само за игри невинни днес си мислиш,
тъгата на сираците приемаш като твоя,
готова си с тях всичко свое да споделяш.
По детски несъзнателно ти се предпазваш
от бурята, около нас и в нас, бушуваща,
приятелството като защитен щит поставяш,
за да спасиш частица от човечността умираща.
Стоя си до креватчето ти и те гледам,
насън усмихваш се щастливо вече,
сякаш надежда във усмивката съзирам…
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,
мое пораснало момиче!
Latest posts by Васил Марков (see all)
- Изгреви, залези - 18.03.2017
- Прозрение - 04.03.2017
- Лебедов танц - 25.02.2017