Животът е като виенско колело,

издигаш се високо и пропадаш в бездни,

мечти бленувани, реалности, събрани във едно,

калейдоскоп от сменящи се фотоси поредни.

 

Когато си високо горе, при орлите,

усещаш се недосегаем, силен като Бог,

но само миг и долу си, върху скалите,

възторгът се заменя с болка след рискования скок.

 

Така редуват се възходи и падения,

радости, скърби, добро измества злото,

сподиряни от неугасващи вълнения

по вечния, въртящ се път на колелото…