Родена през 1983 г. в Москва, днес Юлия приема поръчки за компании от цял свят в домашното си ателие във Великобритания.
Защо Starbucks, Ford, Bentley, Wimbledon, Paramount Pictures (и още, и още…) се обръщат към нея? И защо тя се чувства длъжна да поясни, че никога не пропуска краен срок?
В свое интервю Юлия Бродская споделя, че като много родители по света, нейните също са се намесили в бъдещето й. На 6 години я записват в училище за изкуства, с което определят съдбата й.
Учи техники, влияе се от художници, вдъхновява се през годините. Рисува често с тънък молив или маркер. Докато в ръцете й не попада коктейлна сламка… и не се заиграва с нея.
Завършва университет във Великобритания и през 2006 г. започва работа като графичен дизайнер и илюстратор. Виртуалните компютърни програми обаче не задоволяват артиста в Юлия. Вдъхновена от различни парчета хартия, тя се отдава на своето изкуство.
Днес хората определят Юлия като майстор на популярната техника „квилинг“, при която се изрязват ленти от хартия, навиват се и се залепват. Макар образите в нейните картини наистина да са дело единствено на хартия и лепило, тя твърди, че непрекъснато експериментира с различни форми и техники и отдавна е преминала отвъд ограниченията на класическия квилинг.
Работила е върху повече от 200 проекта по поръчка на големи компании от цял свят. Днес твърди, че 95% от творбите й са с комерсиална цел – за рекламни кампании или периодични издания. Нейни клиенти са Hermes, Starbucks, Bentley, Ford, The Guardian, The New York Times Magazine, Wimbledon, Paramount Pictures. Нейна картина е част от личната колекция дори на Опра Уинфри.
„Тези хартиени картини могат да отнемат от няколко дни до няколко седмици, дори и повече. Зависи от детайлите, размера… Винаги правя първо детайлни скици. Важно е да имам ясна идея, защото залепя ли парче хартия – после не мога да я махна, без да съсипя останалото. Процесът е много бавен. Но никога не съм изтървавала краен срок.“
Юлия Бродская успява да съчетае комерсиалната си работа със серия от портрети на възрастни хора.
„Това е мой личен проект, в който експериментирам с материалът (който е винаги хартия) и техниката (обикновено квилинг, но не само). Причината да се фокусирам върху стареенето и възрастните хора е свързана със смъртта и тленността. Запленена съм от това как целият живот на човек е изписан върху лицето му.“
Част от тази серия е и новото заглавно изображение в „Тук сме“:
картината „Засмукване“
„Тази работа е моята метафора за „началото на края“. В даден момент тази възрастна жена усеща неизбежното придърпване към нищото. Започва бавно, но косъм по косъм животът й е засмукан в черната бездна на не-съществуването.“
