Било средата на 19 в., когато Сара Локууд Пардий се появила на бял свят в заможно семейство в Ню Хейвън, Кънектикът. Израснала сред интелектуалци, Сара получила отлично образование, усвоила 4 езика и демонстрирала умения в композирането, математиката и природните науки. С ръст едва от 147 см и 43 кг, тя си спечелила славата на „красавицата от Ню Хейвън“.
Като възпитаник на престижния Йейл, Сара била привилегирована да участва активно в избора на бъдещия си съпруг и да застане равностойно до него в брачния живот. Щом навършила подходяща възраст за женене, нейните родители привлекли вниманието й към младеж с обещаващо бъдеще, способен да осигури също толкова охолен живот на дъщеря им… дори много повече.
Уилям Уърт Уинчестър бил единственият син на оръжейния производител Оливър Уинчестър и едноличен наследник на Winchester Repeating Arms Company. Компанията била една от първите за масово производство на огнестрелни оръжия с възможност за многобройни изстрели без презареждане. В историята е останал моделът от 1873 г., с който индианците изненадали армията на ген. Къстър – една от запомнящите се битки в хода на завоюването на Дивия Запад от белите. Благодарение на растящата популярност и увеличаващите се продажби, компанията натрупала огромно богатство. Което било на път да промени живота на Сара.
През септември 1862 г. Сара и Уилям сключили брак. Четири години по-късно семейство Уинчестър се сдобило с дъщеря – Ани Пардий Уинчестър. За съжаление, 40 дни след раждането детето починало от рядкото заболяване маразъм. Сара така и не се възстановила от трагедията. Отчаянието й продължило по пътя надолу, подхранвано от мисълта за източника на богатство на семейството.
През 1880 г. бащата на Уилям починал и оставил компанията в ръцете на сина си. Само година по-късно и самият Уилям умрял след боледуване от туберкулоза. Внезапно Сара се озовала с наследство от $20 млн. (които днес се равняват на $500 млн.) и половината акции на компанията. Макар да не вземала участие в бизнеса, дневно получавала и по $1000 ($26 000 в наши дни).
Легендата
Легендата гласи, че вдовицата Уинчестър се ужасявала от тези пари, спечелени с кръв. За да потърси покой, се обърнала за помощ към известния тогава медиум Адам Куунс в Бостън. По време на спиритичен сеанс той казал, че над фамилията и нейното богатство тегне проклятие. Хиляди ядосани духове на убитите от оръжията Уинчестър настоявали Сара да се премести в Калифорния и да им построи къща. Строежът трябвало да продължава денонощно, без прекъсване. Щом работата по имението спре, щяла да настъпи смъртта на Сара. Вдовицата Уинчестър дарила семейната къща в Ню Хейвън на Университетската болница и отпътувала за Калифорния.
В Сан Хосе Сара купила 40 акра (161 декара) парцел с 8-стайна къща. През следващите 20 години там се извисила мистериозна къща със 160 стаи на площ от 2230 кв. м. До смъртта на Сара през 1922 г. в имението имало 10 000 прозорци, 2000 врати, 52 капандури, 47 стълбища и камини, 17 комини, 13 бани, 6 кухни. А от огромното наследство на семейство Уинчестър не останало нищо.
Според местния фолклор още с пристигането си в Сан Хосе Сара започнала всяка нощ, точно в полунощ, да извършва сеанс, на който призовавала духовете и получавала инструкции за строежа на следващия ден. За целта ползвала уиджа дъска. Легендата разказва, че нелогичните архитектурни решения в къщата се появили, за да заблудят злите духове. Така били изградени стълбища, които водят до стена, прозорци, които се отварят към други стаи, коридори, които се въртят в кръг. Друга мярка, с която Сара се пазела от неспокойните духове, бил изборът на различна спалня всяка нощ.
Днес къщата на Сара Уинчестър е популярна като Мистериозната къща на Уинчестър (The Winchester Mystery House). Наричат я архитектурно чудo, което привлича милиони туристи от цял свят още от 1923 г. Дори и през тази година, с взети всички противоепидемични мерки, тайнствената къща продължава да посреща желаещи за незабравима разходка. При това не само на Хелоуин.
Разумът
Макар историята за къщата на духовете на Сара да звучи интригуващо, според някои изследователи всичко това са само градски легенди и детски приказки. Тяхната теория се осланя на рационалната природа на г-жа Уинчестър, за която по-подходяща би била не думата „мистерия“, а „пъзел“.
Историци решават да разнищят приказката, като започват от там, че не съществуват никакви сведения за среща на Сара с какъвто и да е медиум. Хенриета Сивърс, нейната най-близка компаньонка и медицинска сестра, категорично отрекла г-жа Уинчестър да е демонстрирала каквито и да било познания или интерес към спиритуализма.
Въпросът, който си задават изследователите е:
Дали обяснението на всяко необяснимо нещо е в задгробния живот?
Според тях тайната е скрита в съвсем различен „килер“ – личността на Френсис Бейкън.
Предисторията
Докато се образова в своите юношески години, Сара е повлияна от идеите на масонството, розенкройценството и концепциите на Френсис Бейкън. Те насочват към разбирането, че дизайнът на къщата трябва да е подчинен на идеята за лабиринт. В древните училища преминаването през лабиринт е проверка на знанията и уменията, което води към следващото ниво. Така бихме могли да погледнем и на чудатата къща на Сара – лабиринт, тестващ познанията на посетителите. Силно увлечена по математическите науки, може би вдовицата Уинчестър е заложила безброй кодове и символи. В на пръв поглед абсурдните решения около строежа на къщата историци и любители на конспиративните теории откриват следи от влиянието на Френсис Бейкън.
Мистериозният Френсис Бейкън
Роден в Лондон през 1561 г., по официални данни той е син на пазителя на Големия държавен печат на Англия. Някои обаче са убедени, че Френсис Бейкън е дете на самата кралица Елизабет I. Понеже разкриването на подобна скандална информация би застрашило неговия живот, той създава кодове, криещи тайни послания.
Вирджиния Фелоус прекарва години в проучване на още една мистерия, обект на изследване от мнозина – възможно ли е Френсис Бейкън да е истинският автор на пиесите на Шекспир и в тях да е закодирал истината за произхода си? Дали шифърът му разкрива истинската страна на кралския двор – тайният брак на „девствената кралица“ Елизабет (известна като Virgin Queen, след като избира да управлява сама и да не сключва семеен съюз с никого), убийства, скандали, корупция, лъжи на най-високо ниво?
Каквото и да се е случило, има един неоспорим (поне засега) факт за Френсис Бейкън. Той е автор на удивителната книга „Новата Атлантида“, писана през 1623 г.
Някъде из непознатия и огромен Тихи океан е скрит остров Бенсалем, където живее на пръв поглед най-съвършеното човешко общество. Там хората са щедри, умни, достойни, благочестиви… Но задкулисно управлявани от тайно общество – Храмът на Соломон, които решават кои хора могат да говорят. След корабокрушение група европейци попадат на него, за да останат изумени от куп чудеса. Френсис Бейкън обаче притежава логическа мисъл и силно влечение към природните закони, така че чудесата в неговата книга не са плод на магия, а достижение на науката. На остров Бенсалем има карети, задвижвани без коне, кораби, плаващи без платна, лодки, които влизат под водата. Описани са още електрическата светлина, динамото, телевизията, киното, радиото, усилвателите, найлонът… Книгата „Новата Атлантида“ печели прозвището „първия в света експеримент за популяризиране на науката“. Освен вдъхновение за научни изобретения, историята оказва влияние върху идеите за свободна държава (САЩ), премахване на робството, права на жените…
Любопитен факт е, че билатералният шифър, разработен от Бейкън, е основополагащ за създаването на морзовата азбука и компютърната операционна система.
Пъзелът на Сара Уинчестър
А ако Сара не е вярвала в духове?
А ако Сара е искала да скрие тайна?
А ако Сара е имала достатъчно средства и време да го направи със замах?
А ако къщата на духовете в действителност е един огромен пъзел, подчинен на разума?
Водени от тази идея, изследователи започват да проучват мистериозното имение стъпка по стъпка. Ето някои от техните находки.
- Символът на слънцето
Върху двете порти към входа на къщата са поставени слънца с по 16 лъчи. Същият символ присъства в много от гравюрите на Бейкън. - Спираловидното стълбище
Едно от стълбищата на първия етаж започва от средата на помещението и спираловидно достига до втория, наподобяващо Архимедова спирала. То има 44 стъпала, всяко с височина едва малко над 5 см. Така се създава илюзията не за изкачване на стълбище, а преминаване по рампа. Посетителят прави 7 завоя, докато стигне до втория етаж. Тук препратката е към кабалистичните и масонски вярвания, в които присъства стълбата на Яков, изобразявана като пътека към небето със 7 завоя. - Балната зала
Това е единствената стая в къщата, която е изградена почти изцяло без гвоздеи. Този нетрадиционен похват наподобява строежа на храма на Соломон (легендата за библейския цар Соломон е в основата на масонските вярвания). Подът е покрит с паркет с по-тъмни и по-светли квадрати, което напомня за шахматните подове в масонските ложи. - Стъклописите
Шекспировите прозорци в една от стаите са сред интересните елементи за изследователите. На пръв поглед изписаните върху двата прозорци думи изглежда нямат никакъв смисъл. И повечето хора ги подминават. Но не и онези, които са се заинатили да разкрият мистерията. Оказва се, че думите са от 4-то и 5-то действия, 5-та сцена на Шекспировата пиеса „Троил и Кресида“. Явно пиесата не е избрана случайно – 20-тата дума преди края на пиесата е Уинчестър. Но това далеч не е всичко. Използвайки шифърът на Бейкън, изследователите разгадават, че думата Сара отговаря на числото 20. Има и още… Преобразувайки 4-то действие от 5-та сцена в числото 45, откриват, че съгласно горната методология то отговаря на името Шекспир. И отново – 5-то действие от 5-та сцена прави 55, което е закодираното име на Хирам Абиф (легендарен масонски персонаж). За финал – събираме двете числа и получаваме 100. В превод от шифъра – името Френсис Бейкън. Дали Сара не е искала да разкрие, че Шекспир, Хирам Абиф и Френсис Бейкън са били един и същ човек?
Къщата е пълна с още много „следи“. Като че ли всичко в нея е било подчинено на сложни математически изчисления и кодове.
Или ръководено от хиляди гневни духове?
За съжаление, най-безинтересното предположение може би ще се окаже най-правдоподобно. Сара се мести в Сан Хосе, за да бъде близо до две от сестрите си. Имението, което започва да строи, в един момент трябва да приюти цялото семейство. Сара има много идеи, но не успява да открие архитект, готов да ги реализира, затова започва сама да чертае плановете. И често допуска грешки… На всичкото отгоре Сара не обича бурния социален живот, на който се радват повечето милионери в околността. Предпочита да прекарва дните и нощите си тихо и кротко, заобиколена от най-близките си. А строежът, който сякаш никога не спира, може би е жест на благотворителност. В края на 19 в. Америка изживява депресия, продължила с години. Работата по къщата на Уинчестър е един от малкото източници за препитание, а Сара се отнася с изключителна грижа към всеки работник.
След смъртта й нейният адвокат казва:
„Не познавах друг човек с толкова остър ум. Имаше по-добър усет за бизнес и финанси от повечето мъже.“
