„Само ако можехме да изгубим разума си и да пристигнем при сърцата си“
През 1992 г. издателство Warner Books публикува кратка история за срещата между 45-годишната домакиня Франческа и 52-годишния фотограф Робърт. Написан само за 11 дни от Робърт Джеймс Уолър, романът „Мостовете на Медисън“ се превръща в една от най-четените и продавани книги на 20 век. Над 60 милиона копия обикалят целия свят, а от 1995 г. в ролите на Франческа и Робърт на голям екран се превъплъщават Мерил Стрийп и Клинт Ийстууд.
Специално през месец май, новото попълнение в галерия „ЗИзо“ е кадър от филма.
„Има нещо, което е твърде силно, твърде красиво, за да умре с мен… Деца, разберете – опитвам се да изразя нещо, което не може да се опише с думи. Единствено си пожелавам някой ден всеки от вас да изпита това, което преживях…
Парадоксът е в това: ако не беше Робърт Кинкайд, не съм сигурна, че щях да остана във фермата през всички тези години. За 4 дни той ми даде цял живот, цяла вселена и съедини парченцата в мен в едно цяло. Никога не съм спирала да мисля за него…“
Откъс от ТВ интервю с Робърт Джеймс Уолър от 1993 г.:
Как професор по бизнес в Университета в Северна Айова стигна до писането?
От 25 години бях полупрофесионален китарист и певец, така че романтиката винаги е била в мен. Завърших колеж, където учех фотография и пишех есета. Книгата („Мостовете на Медисън“) беше написана, след като ходих да снимам закритите мостове.
И ви хрумна? На момента?
Абсолютно. Историята ми хрумна по време на 3-часов път през равните земи на Айова в пикапа ми. Трудно ми е да се изразя с думи. Вярвам в магията… че нещата се случват… Вселената говори…
И какво ви каза Вселената?
Каза ми, че в мен има нещо, което е необходимо да излезе навън. Започнах да си мисля за песен, която бях писал преди. В нея пеех „Знам, че и ти имаше своите мечти, Франческа„. Погледнах фотографското си оборудване на седалката до мен и внезапно името Робърт Кинкайд ми хрумна. Какво се случваше? Спрях пикапа до един парк, разходих се, качих се обратно, прибрах се, седнах на компютъра и писах 2 седмици. Спях по 2-3 часа на нощ.
Вървеше гладко?
Сякаш някой диктуваше. Нямах идея какво ще е следващото изречение, но то идваше. Сигурен съм, че за хората е трудно да повярват, но е истина.
С какво наум седнахте? Имахте ли замисъла, че една сила ще срещне друга сила, двама души ще се съберат?
Имах 2-3 основни идеи. Исках да говоря за неконвенционалния отчужден мъж. Това, което наистина ме плени, за да започна, беше пресичането на два напълно различни свята. Мистериозният пътешественик, изискан фотограф, който е бил навсякъде, и жената на фермера, която е закотвена там.
Тя е на 45, а той на 52. И какво ги свързва?
В това е мистерията. Магнетизъм, влечение, което се случва между хората. Въпреки господстващия цинизъм в наши дни.
Защо мислите толкова читатели се чувстват свързани с тази история?
Ще цитирам някои от читателите. Мисля, че това ще отговори. „Във време на голям цинизъм вие показвате, че великата страст е възможна“. Един мъж от Ню Йорк ми се обади и каза, че жената, в която е влюбен, живее „в пашкул“ от години, след предишна връзка. Двамата заедно прочели книгата и по някакъв начин тя станала по-открита.
Усещахте ли какво ще постигнете като завършите книгата? Че по някакъв начин сте уловил вълшебна история?
За себе си бях сигурен.
До сега се опитвах да избегна очевдиния въпрос – коя част от Робърт Кинкейд е в Робърт Уолър?
Усещането за отчужденост . И за двама ни модерният свят е странен.
Мечтали ли сте, че това ще се случи?
Много добър въпрос. Жена ми наскоро ми напомни история, която бях разказвал преди 25 години. Тогава, 6-7-годишен, непрекъснато си казвах:
„Някой ден ще направя нещо“.
