24 ноември

Може и да не сме чували за този ден,

но нашите източници твърдят, че той е стар,

колкото човечеството,

защото хората винаги са имали…

уникални таланти.

 

Целта на днешния ден е да поддържа в нас искрата, че притежаваме нещо, което (поне в нашите очи) ни отличава от останалите. Дори и да не сме най-най-най-уникалните, нищо не ни пречи да се позабавляваме с това, което ни доставя удоволствие и намираме за специфично. Дори напротив – днешният ден ни предизвиква да го направим.

 

При нас

Да си признаем… и това не беше много лесен празник.

Но отговорът дойде сам още сутринта.

След това просто подчинихме целия ден на идеята.

 

Започна се с една реклама, в която домакинята питаше:

„Омръзна ли ти да се бориш с котления камък в ютията?“

По навик повторих репликата към Мая.

Обикновено веднага се включва с охота в играта и започва да разсъждава.

Но този път… нищо.

Празен поглед.

Чудене.

И осъзнах, че Мая не е чувала от нас нито за котления камък, нито за ютията.

Всъщност съм убедена, че не знае какво е ютия и за какво се ползва.

 

И така,

та да да дам,

нашият семеен уникален талант е,

че вместо да се борим с домакинството,

се целим към здравословния минимум,

за да имаме време за игри и,

както е видно от този дневник,

празници по никое време.

Затова днес преобразихме един кашон в кутия за играчки,

направихме си мини палачинки,

намазахме ги с шоколад

и

духахме свещичка.

Без повод.

• 
• 
• 
• 
• 
•