24 ноември
Може и да не сме чували за този ден,
но нашите източници твърдят, че той е стар,
колкото човечеството,
защото хората винаги са имали…
уникални таланти.
Целта на днешния ден е да поддържа в нас искрата, че притежаваме нещо, което (поне в нашите очи) ни отличава от останалите. Дори и да не сме най-най-най-уникалните, нищо не ни пречи да се позабавляваме с това, което ни доставя удоволствие и намираме за специфично. Дори напротив – днешният ден ни предизвиква да го направим.
При нас
Да си признаем… и това не беше много лесен празник.
Но отговорът дойде сам още сутринта.
След това просто подчинихме целия ден на идеята.
Започна се с една реклама, в която домакинята питаше:
„Омръзна ли ти да се бориш с котления камък в ютията?“
По навик повторих репликата към Мая.
Обикновено веднага се включва с охота в играта и започва да разсъждава.
Но този път… нищо.
Празен поглед.
Чудене.
И осъзнах, че Мая не е чувала от нас нито за котления камък, нито за ютията.
Всъщност съм убедена, че не знае какво е ютия и за какво се ползва.
И така,
та да да дам,
нашият семеен уникален талант е,
че вместо да се борим с домакинството,
се целим към здравословния минимум,
за да имаме време за игри и,
както е видно от този дневник,
празници по никое време.
Затова днес преобразихме един кашон в кутия за играчки,
направихме си мини палачинки,
намазахме ги с шоколад
и
духахме свещичка.
Без повод.
