22 ноември

На днешния ден през 1933 г. във Варна се ражда едно Наде. Расте и учи тук, след което се мести в София. Там учи френска филология. По-късно специализира в Германия и САЩ.

Все пак… предполагам заради прекрасния морски въздух, тя става утвърдена писателка – автор на 40 книги за възрастни и деца. Освен да създава магически светове, Надя Кехлибарева се занимава и с преводи на поезия от немски, руски и френски. Работила е и като учител, преподавател на курсове по френски и немски език към Министерството на външните работи, редактор в издателство „Народна младеж“ и „Български писател“.

 

„Във Варна останаха детството и младостта ми. В този град узря чувството ми, че винаги ще се намери сред хората от крайбрежието топлина и за мен.“

 

Как се празнува днес? Разбира се, като прочетем поне едно стихотворение или една страничка, написани от Надя Кехлибарева 🙂

При нас

Четем на глас:

 

Мое дете тъмнокосо.

Мое момиченце босо,

дето ухаеш на вятър,

спал сред полята.

Ябълко моя с очички.

Галена мамина птичко.

Мъничко мое! Шушулко!

Моя звездно-светулко.

Сладост от теб по-голяма

няма и няма за мама.

 

И продължаваме с:

 

Заплаква в тиха нощ рекичката,

когато разбере, че е самичка.

Не идва птиче – да се разговорят,

замлъкнал е и дворът.

И никой няма

до нейните възглавници от камък…

Но гъстата трева

полека се накланя –

да я помилва по гърба от пяна.

 

После влизаме в любимия knizhen-pazar.net и си купуваме 5 книги на Надя Кехлибарева. Това определено ще бъде „празник“ с продължение 🙂