Много е важно днес Виолка да присъства в „Тук сме“ и всички ние да бъдем заедно с нея. Малко по-долу, след нейните „уроци“, ще прочетете защо.
Доста мръсна и трудна работа е яденето на Грейпфрут!
А Тя, беше като Грейпфрут. Грейпфрута има буен и сочен характер, вплетен с много различни и дори някои противоположни вкусове.
Малко горчив, малко тръпчив, малко кисел, но и леко сладък.
Тя беше като Грейпфрут!
Беше трудна за преглъщане понякога. За това и доста хора нямаха търпението да я опознаят, да я разберат, да я обикнат.
Защото е малко горчива, малко тръпчива, малко кисела и понякога доста сладка, но само понякога!
По-малка част от хората обичат грейпфрут. Повечето предпочитат доста по-сладки плодове. Като… Портокал, примерно. Много сладък и сочен Портокал!
За Грейпфрута, трябва да имаш много търпение, докато стигнеш до сърцевината му, да си леко мазохист, докато изпиваш горчивината, която кара езика и небцето ти първо да изтръпнат, а после да усетиш леката му сладост. Грейпфрута те кара да потръпнеш от удоволствие и тръпчивост. Портокалът не го прави. Достигнеш ли до всичкият този невероятен вкус, си целият омазан в любовта си към Грейпфрута и той е навсякъде по теб. Но малко хора искат да се изцапат, пък било то и с Любов.
Истинска, всепоглъщаща, изпепеляваща Любов!
Явно и това омръзва!
Аз ще съм тихият призрак на тавана, който никога няма да ти се покаже… ще поглеждам през годините, през малката дучица, която все още не си запушил. Ще те гледам на къде вървиш, как се справяш и ще бъда тихо-призрачно до теб, ако някога ти потрябвам…
Никога няма да ти се покажа, за да не те изплаша, но ако ти се качиш на тавана и ме повикаш, аз ще се появя. Ще си поговоря с теб, може би ще се посмеем… и в мига, в който се върнеш пак долу, знам, че ще забравиш за мен, но аз ще съм там… като тих призрак обитаващ тавана ти…
Писа му, че иска да не стои повече сама в тъмното!
Иска, някой да държи ръката й,
да бърше сълзите й докато я целува!
Иска, повече да не я боли!
Иска, да заспива в нечий топли прегръдки
и да заживее отново в лъжата, че всичко ще се оправи!
Иска, когато посреднощ чудовищният й глад се обади,
някой да й направи сандвич и яде заедно с нея в леглото!
Иска, отново да се смее до припадък.
Иска, да забелязва отново залеза на онзи хълм…
Да посреща изгреви на диванчето на терасата…
Вятърът да роши косите й от бясната скорост на ретро автомобила!
Иска, отново да придобие плът,
да не е повече призрак, отколкото човек!
Не да е тук, а всъщност да я няма…
Тя иска отново да живее, да ЖИВЕЕ…
С „мъртвец“ се говори едва,
когато и ти си мъртъв!
Хората умират… и не телата им,
умират душите им!
Все по-често…
Снощи тя пак ме навести…
Не ме оставя да забравя.
Водихме няколко часова битка.
Казах й: Няма да победиш днес!
Ще й го повтарям всеки път, когато идва.
Коя е Виолка?
Веднъж си говорихме с нея за снимането. Тя каза „Вече не ми е интересно, всички станаха фотографи“ 🙂 Тогава разбрах колко много си приличаме. Бяхме едни малки бунтарчета, които се срещнаха за първи път в нощта на учените, бързо установихме, че сме с диагноза „книжни плъхове“ и влечение към некомерсиалната музика. Виждахме се рядко и правехме безкрайни уговорки за срещи. Добре, че бяха публикациите в блоговете ни и имейлите, за да се следим кой какви ги мисли. Може би не е най-примерното приятелство. Но ми е толкова скъпо.
Защо днес Виолка е в „Тук сме“?
Виолка е родена на 30 май 1985 г. Близнак в пълния смисъл на думата. Когато разбра, че бебе Мая е с нейната зодия, не пропусна да ме предупреди колко емоционални изблици ме очакват 🙂 О да… Виолка е емоционална. Но от година на година нейните емоции поеха в една все по-мрачна реалност. Беше й трудно да повярва в йогата, силата на дишането, на позитивното мислене, Кехоу и другите подобни „герои“. Истинските книги за нея са тези на Стивън Кинг. И нищо чудно, след като Виолка се бори с генетичното заболяване муковисцидоза с летален край.
На 31 години тя е един от редките възрастни пациенти в страната. И това я изправя пред редица трудности. След като наскоро състоянието й се влоши и се оказа, че може да се лекува само в частна клиника в София, всички ние започнахме кампания за набиране на средства. Беше закупен така необходимият й кислороден концентратор, успя да замине за София и започна своето лечение там. За съжаление, Виолка продължава да се бори там и днес й предстои сериозна операция.
И така, днес ви разказвам тази история с молба да стиснете за малко палци, да изпратите една мисловна мартеничка за по-добро здраве към нея и да посетите благотворителния базар на Фейсбук страницата „Глътка въздух за Виолка„.
А, ако искате да научите още за Виолка, посетете нейния блог „А тя каза„. Защото там тя каза толкова прекрасни неща. Нетърпелива съм да се завърне към писането, снимането, музиката, филмите, книгите, към споделянето на всички нейни силни емоции. Да знаете, че тя не е „пациент, болен от муковисцидоза“. Тя е артист, който ви приканвам да опознаете и заедно да протегнем ръце към нея.
