Преди децата, празникът на мама изглежда като специалниЯТ ден, в който всички са кротки и здрави. Мама е оставена да спи до толкова неприлично късно, че накрая просто се налага да я събудят, като й поднесат апетитна закуска в леглото.
След появата на децата се оказва, че не е точно така. И, както вчера каза Мая по въпроса: „Мама има пазник, Мая има пазник, сички имат пазник!“ Щях да се изкуша да го приема за детска мъдрост, ако не беше последвано от: „Мама има шапка, Мая има шапка, сички имат шапка!“ Накратко – мама има празник точно толкова, колкото и шапка. Тъкмо да отпиша деня още преди да е започнал, когато взех, че получих първо поздравление… при това в самото начало на празника… от една толкова прекрасна мама, че нямаше как да не се зарадвам на 8 март.
Всички ние познаваме Силвена Христова от проекта „Живот със Синдром на Даун“. В поредица от видеоклипове тя, заедно със своя съпруг Красимир, баткото Крис и разкошната малка Микаела, тепърва ще ни разказват за своите семейни приключения. Крис вече беше гост в рубриката ни „Урокът“, по време на конкурса „Промяната“. Но днес, на празника на мама, звездата ще бъде Силвена 🙂 Коя е тя, как минават дните й, какво я забавлява, за какво мечтае… очаква ни да разберем. Преди това обаче ви предлагам да изгледате новото им видео. Аз съм просто влюбена в момента, в който Микаела вика батко си в Морската градина 🙂
Тук е Силвена Христова:
1. Разкажи ни за себе си и твоя живот преди да се появят децата.
Като малка съм била добро, много тихо, скромно и изключително послушно дете, според майка ми. Завърших 3-та Природоматематическа гимназия във Варна с профил „Биология и немски език“, който много харесвам. След това, преследвайки мечтата си да стана екскурзовод, избрах да кандидатствам в Колежа по туризъм (спциалност „Организация и управление на туристическото обслужване и свободното време“) във Варна. Това бяха едни прекрасни и незабравими 3 години на емоции, нови запознанства, които родиха страхотни приятелства и до днес, знания и практически умения за желаната професия, много пътувания в страната и опознаване на невероятни кътчета от България.
След това завърших и специалност „Мениджмънт в туризма“ във Велико Търново. По време на обучението ми в Колежа по туризъм аз осъществих мечтата си и започнах работа като екскурзовод. Точно тогава се запознахме и с Краси, преди 13 години. Той работеше като видеооператор и заснемаше туристите по време на екскурзии. Малко след запознанството ни, аз се влюбих много в него, а той в мен 3 години след това 🙂 Беше си голямо чакане. Аз не само усещах, но и знаех, че това е правилният човек за мен и се оказа, че е точно така. Тогава разбрах, че съм не само много припрян човек, защото все искам нещата да се случват сега и веднага, но съм и много търпелива 🙂
Ние живяхме в една розова приказка, изпълнена с много романтика, много излизания, чести купони с колеги на едно пиратско корабче „Леонардо”, където беше първата ни целувка и начало на нашата връзка. Получих едно незабравимо, безкрайно романтично и запомнящо се за цял живот предложение за брак. Това се случи по време на почивката ни в Палма де Майорка. На брега на морето, на един плаж с много палми, точно на залез слънце, на фона на любимата ни песен (звучаща от телефона Leona Lewis – Bleeding Love), Краси ми предложи да се омъжа за него. Един уникален момент, в който мислехме, че сме сами, след което чухме бурни аплодисменти от хора, които са били в близост. След това, пиейки сангрия, видяхме и делфини. Незабравим спомен за цял живот. След това последва и една прекрасна сватба в лилаво.
Общо взето животът ни, преди да се родят децата, беше такъв – романтичен, по-спокоен, с по-малко задачи и ангажименти, с по-малко притеснения и по-свободолюбив. С раждането на децата, животът се обръща на 180 градуса, придобива смисъл, пълнота, отговорност, още повече любов и най-незаменимото усещане – прегръдка, целувка от децата и да чуеш „мамо, тате – обичам ви”. Тогава разбираш, че има за какво да живееш и да се бориш.
2. Кое е твоето най-голямо приключение до този момент?
Миля, че по-скоро предстои. Ние имаме желание след няколко години да отидем семейно в Дисниленд – ще бъде не само приключение, но и огромно предизвикателство, да осъществим тази наша мечта с две диви деца 🙂
3. Вкъщи сте по равно – 2 момчета срещу 2 момичета 🙂 Оформят ли се лагери и кой надделява?
Със сигурност има лагери, но не са момичета срещу момчета, а тати, Крис и Микаела срещу мама. Те винаги са от един отбор и се съюзяват срещу мен. Имаме си и една наша измислена семейна игра, в която загасяме лампите в целия апартамент, аз играя роля на вещица, а те се крият от мен. Много е забавно и много шумно. Тук е моментът да се извиня на съседите. Много са търпеливи.
4. Коя е най-голямата пакост, с която мама се е справяла до този момент 🙂
Като най-голяма не мога да определя, защото това е ежедневие. По-големи бели прави Микаела, една след друга 🙂 Често правят пакости заедно и много се забавляват на реакцията ми.
5. Имате ли вече своите моменти „по женски“ с Микаела?
С Микаела си вземаме от време на време вана по женски, често заспиваме вечер само двете. С нетърпение очаквам момента, в който само двете ще ходим по магазините и ще си купуваме рокли – много обичам да нося и съответно да я обличам в рокли.
6. А как разделяте работата вкъщи – има ли мъжки и женски задължения? Децата включват ли се?
Децата се включват във всичко. Крис има голямо желание да готви, вече сам реже краставици за салата (която много обича). Знае как се правят сандвичи, палачинки и какви продукти са необходими. За 14-ти февруари правихме с него кетъринг с хапки в къщи. Двамата с Микаела слагат масата – тя носи винаги салфетки и прибори. Задължително след всяко ядене отсервират, а Микаела по всяко време, когато види нещо на масата – задължително го носи в кухнята. Трябва да има някой, който да я посрещне там, защото не стига все още до мивката и стават бели 🙂 Микаела, като види да мия чинии, задължително ме кара да взема стол, на който да се качи и да ме наблюдава. Докато мия, я питам: Какво е това? На нея й е интересно и учи така много думички. Семейно приготвихме за 5-ия рожден ден на Крис торта и общо взето им е забавно на децата, когато се включват в такива дейности.
7. Сподели ни някои от моментите, в които се чувстваш най-специалната и обичана мама на света 🙂
Когато и двете деца са в ръцете ми и всяко ме целува по бузата, когато Крис ми каже: Ти си най-добрата майка на света! (когато му позволявам забранени неща, се случва най-често 🙂 ) или Благодаря ти, че ми помагаш! (когато е болен и се грижа за него), когато е научил стихотворение за мен, когато е помолил тати да ми купят цвете без повод и когато Микаела си слага ръчичката на сърцето и ми каже: Ооообичам те! (с всеки ден го чувам все по-ясно, защото е по-трудна думичка за изговаряне за нейните 2 г).
8. Разкажи ни за твоите изкушения днес.
Изкушавам се да се събудя на обяд, а не в 7:00 часа, да изпия едно горещо кафе (последните няколко години винаги го пия изстинало), да си взема една вана поне за 1 час (а не да се изкъпя за 5 минути), да си бездействам, да си отделя 1 час време (както преди), за да си направя прическа с букли – за такива неща се изкушавам. Не са толкова невъзможни в ежедневието, но трябва доста желязна организация, с която не се справям, за да остане време за това 🙂
9. А как протича един твой 8 март? Кавалерите вкъщи правят ли деня на мама специален?
Когато има празник, Краси винаги ми подарява цвете и бонбони след 00:00 ч и пием по една чаша вино, защото сме будни по това време. А на сутринта, веднага след като се събудим, двамата кавалери подаряват цветя на мен и Микаелка, ръчно изработени от тях картички и изненади. Задължително обикаляме през деня баби и лели, за да им подари Крис цвете за 8-ми март и на всеки повод излизаме на разходка.
10. Как би довършила изречението:
„Тук съм… за да бъда щастлива с хората, които обичам и които ме обичат.”
От сърце благодаря на Силвена за този разговор, защото той се случи буквално за няколко часа снощи 🙂
А „Тук сме“ продължава да следи с интерес проекта „Живот със Синдром на Даун“!
