Да откъснеш горско цвете
от полянка в планината,
отразена светлинка да свети
на поточе бистро във водата.

С утринна роса да се измиеш,
да подишаш въздух чист и свеж
и нозете боси да зариеш
до морето, в пясъка горещ.

Колко мъничко ни е потребно
в ежедневието скучно сиво –
да се радваме на вечното е редно –
на росата утринна,
на цветето красиво.