Да откъснеш горско цвете
от полянка в планината,
отразена светлинка да свети
на поточе бистро във водата.
С утринна роса да се измиеш,
да подишаш въздух чист и свеж
и нозете боси да зариеш
до морето, в пясъка горещ.
Колко мъничко ни е потребно
в ежедневието скучно сиво –
да се радваме на вечното е редно –
на росата утринна,
на цветето красиво.
Latest posts by Васил Марков (see all)
- Изгреви, залези - 18.03.2017
- Прозрение - 04.03.2017
- Лебедов танц - 25.02.2017