„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“
2 разказ:
„Ами ако…“
„Пан, знам, че спиш, но ми е скучно. Затова съвсем тихичко ще ти споделя 3 неща. Хрумнаха ми преди малко, щом си изгорих езика с горещия чай… знам, знам… отново.
Преди няколко месеца ти започна да се държиш малко хладно с мен. Помниш ли? Тогава се чудех какво ще бъде, ако те събудя някоя нощ с едно цвете, току що скъсано от градинката пред блока. Представях си, че ще бъдеш изненадан, особено и ако те целуна внезапно, без никаква подготовка. Обаче не мислех, че ще си приятно изненадан. Не, по-скоро направо ядосан. Едва ли щеше да ми се усмихнеш и със сигурност щеше да ме питаш дали съм в ред. О, да, и щеше да заявиш, че съм прекъснала съня ти, че утре трябва да ставаш рано, да бъдеш свеж и т.н. Истинско ментово драже в сива пижама и щръкнал в ляво перчем – ей така си те представях тогава.
В крайна сметка, някак взехме, че се сближихме отново. Каза, че все още ме обичаш. А аз се зачудих какво ще стане, ако си замълча. Ти очакваш нещо, а аз – стоя, гледам те и си мълча. И, когато си на крачка да ми се разсърдиш, да те прегърна, докато ти казвам „утре ще реша дали те обичам още“. Не защото не знам, но утре е такава хубава дума в подобен момент… абсолютно неочаквана.
Вече и двамата знаем, че се обичаме. Все едно сме стигнали края на историята.
Ами ако това е всичко? И единственото, което ни очаква всяка сутрин, е ти да спиш, а аз да пия сама чай, докато гледам слънцето?“
Следва продължение…
