– Чехълът ти е скъсан.
– Усетих нетипично течение да спохожда големия пръст на левия ми крак.
– Да ти го зашия ли?
– Само, ако не те затруднява.
– Ни най-малко.
– Аз ще ти подам кутията с конците и иглите.
– Толкова си мил.
– Не, ти си мила.
Дара се прибираше от работа. По пътя окото й улови снопче светлина от залязващото слънце. Отразяваше се от някакъв прозорец. Щом го подмина, се обърна да погледне какво се случва вътре.
Един мъж говореше с една жена.
Играта е да фантазираш какво се случва.
Тя реши, че ще говорят за неговия скъсан чехъл.
Можеше да се обясняват в любов.
Можеше той да й казва, че й е изневерил.
Можеше тя да му казва, че го напуска.
Можеше да замислят пътешествие.
Можеше да планират романтична вечер.
Не.
Те говореха за скъсани чехли.
Очевидно е.
Щом живеят заедно, няма място за романтични вечери.
Любовта им се доказва в зашития чехъл на другия.
За да не му духа на пръстчето.
На следващия ден Дара се прибра, тъкмо когато слънцето залязваше.
Най-примамливата част от деня.
Последните лъчи огряваха хола и го правеха уютен, почти колкото претъпканата с куп животни дядова ръкавичка.
През останалото време беше мрачен, студен и пуст.
Из корема на Дара още се луташе еуфорията от измисления разговор на непознатите, които видя през прозореца вчера.
Как да не вярва в съдбата, щом точно в този момент влезе Пан? Без чехли, но с един скъсан чорап. При това точно на големия пръст на левия му крак.
– Чорапът ти е скъсан.
– Майната му.
– Да го зашия ли?
– Няма да излизаме тази вечер, затова не се опитвай да си мила.
– Защо се държиш грубо?
– Не е вярно.
– Исках да направя нещо мило за теб…
– Защото очакваш?
– Нищо не очаквам.
Слънцето залезе.
Вече нямаше нищо уютно в стаята.
На дядо-ти-ръкавичката отново стана голяма и пуста.
Вечерта Дара носеше изсъхналото пране от терасата към спалнята.
Преди да започне да го сгъва и подрежда трябваше да попита Пан:
– Можеш ли да бъдеш мой?
Той се разсмя. Не от въпроса, а от картинката пред него. Дара беше решена да занесе всичко накуп до гардероба, подпираше с брадичка голямата почти колкото нея планина от тениски и чорапи. На всичкото отгоре, докато задаваше ни в клин, ни в ръкав въпроса си, от върха се претърколиха два чорапа. Различни, разбира се.
Реши да я разсее от черните облаци, които, кой знае защо, пак й бяха дошли на гости.
– А ти можеш ли да опазиш чорапите ми?
– Банален си.
– Защо?
– Защото това е най-изтърканото мъжко мрънкане.
Докато говореше, все така с планина от пране под брадичката си, изпаднаха още 3 чорапа. Обърна му гръб, отиде до гардероба и метна всичко върху табуретката. Разбира се, половината тениски и чорапи се озоваха на пода. Бавно започна да сгъва всичко. Очевидно беше тъжна, но Пан нямаше идея защо.
Пет минути по-късно Дара беше готова. Седна до него.
– Та можеш ли да бъдеш мой?
– Ами… де да знам. Сега чий съм?
– Знаеш какво имам в предвид.
– Всъщност не знам.
– Можеш ли да започнеш на чисто?
– Защо ми е да го правя? Да не искаш да се разделяме?
Тя се разсмя. За първи път днес.
– Не. Искам да се събираме.
– Ама… ние сме заедно.
Чувстваше се толкова абсурдно глупаво, все едно пак са го изправили на дъската в час по химия. Реши да подходи по мъжки смело.
– Кажи какво искаш да направя, за да бъдеш доволна.
– Искам да започнеш на чисто. Да забравиш миналите години… всичко, с което съм те наранявала… всичко друго, което те е съблазнявало. Пак да се влюбиш в мен. И да бъдеш само мой. Е?
– Не мога. Ти също не можеш. Знаеш, че няма да бъдеш само моя. Не и по този твой начин.
– Мислиш ли?
– Няма какво да се залъгваме. Винаги ще принадлежим единствено на себе си. В най-добрия случай. Когато не се шляем безцелно и безстопанствено.
Тя се опита да въздъхне драматично. Не й се получи. Седна по-близо до него и рязко отпусна глава върху рамото му. Той тъкмо щеше да изохка, когато забеляза чорап под табуретката. Кой знае след колко време щяха да започнат да го издирват.
Тя вдигна глава от рамото му. Стана, взе чорапа и го прибра в гардероба.
– Видя ли, че мога да се грижа… поне за тях.
– Видях.
– Да знаеш, че мразя твоята откровеност.
– Знам.
Той стана и я целуна. На нея обаче не й олекна.
Следва продължение…
