„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“
12 разказ
„Пан, ще ти разкажа за моята 2017-та в 2017 думи“
Още през първата година Пан разбра, че специалната връзка на Дара с Коледа се е появила далеч преди него. Разбира се, че имаше повод за ревност. Като за начало – Коледа се появяваше веднъж в годината, като дългоочакван гостенин, на който нямаш моралното право да откажеш каквото и да е. Пан беше до нея всеки ден и това го превръщаше в досадно задължение.
От своя страна Коледа… о, Коледа беше нещо различно:
винаги прекрасна, ухаеща на канела, ванилия и портокали… никога на съмнителни чорапки;
винаги бодра и свежа, ухаеща на елхови клонки… никога кисела, сънена и брадясала;
винаги подготвена с подаръци или спомените за минали такива… никога мрънкаща „Писна ми от тези празници! Писна ми да пазарувам!“
Още през първата година Пан разбра – трябваше много да внимава, да върви леко… най-добре с плетените от баба терлички… и никога, никога, никога да не посяга на връзката между Дара и Коледа.
През петата им година заедно обаче, се появи още една заплаха – Новата година.
„Дара, Дара, Даричка, никак не умееш да си моногамна…“
Започна като слабо увлечение:
„Пан, какво ще правим на нова година?“
Постепенно интересът се усили:
„Пан, ще направя руска салата! Настоявам!“
И, докато разбере какво се е случило, Дара вече действаше:
„Списъкът ми е готов! О, през тази година съм запланувала толкова за вършене!“
Проблемът е, че цяла година го следваше стриктно. Толкова стриктно, че го тормозеше да ходят в сряда през нощта, при -10 градуса, пеша из улиците да търсят падащи звезди…
„Дара… в града няма да видиш…“
„Потрай малко, Пан, потрай…“
И той траеше ли, траеше…
Краят на тази година обаче му беше подготвила още по-целеустремена Дара. И нито една земна сила не можеше да го подготви за това.
30 декември
6:45
– Пан! Бързо! Събуждай се!
– Дара… Будилникът ми още не е звъннал…
– Разбира се, че не е. Имаш още 15 минути до тогава.
– Спя!
– Пан! Събуди се!
– Спя.
– Пан!
– Спя…
– Пан! Обичаш ли ме?!
– Искам да спя…………
– Не може.
– Защо?
– Трябва да ти споделя нещо важно.
– Ще се разделяме?
– Не.
– Тогава ще спя. Кажи ми го след 15 минути.
– 13.
– Все тая.
– Пан, виждам, че лявото ти око вече се разсънва. Спри да тормозиш дясното с глупави опити за сън. Няма да стане.
– Дара… моля те… О, по дяволите! Хайде казвай.
– Добро утро, Пан! Днес ще бъде разкошен ден!
– Защо? Днес сме на работа и двамата.
– Но виж! Това е последният работен ден за годината! Навън вали сняг! Погледни, погледни, погледни! Изобщо колко прекрасни неща могат да се случат днес!
– И сме на работа… и е студено… и духа… и ми се спи… Тъп ден!
– Ти си истински варненец – един голям смразяващ минус от сутринта!
– Ако ще казваш нещо – казвай. Иначе отивам да закусвам.
– Разбира се, започвам. Много е важно, Пан! Събудих се тази сутрин… някъде към 4:23…
– 4:23?
– Да, така го усетих. Разбира се, би могло и да е 5:15 🙂
– Разбира се…
– Но това сега не е никак важно. Събудих се с огромното желание да ти споделя нещо много, много, много лично. Нещо, което няма да кажа на никой през следващите месеци. Готов ли си?
– Бременна си от Коледа?
– О, млъквай! Стига с тъпата коледна ревност! Това е толкова по-сериозно! Пан, ще ти разкажа за моята 2017-та в 2017 думи!
– Знаеш ли колко са 2017 думи?
– Харесва ми как звучи.
– Но това са доста думи…
– Тогава започвам!
Пан, 2017 година ще бъде годината за мен. Ще се науча да се храня сама, когато те няма… не така, набързо, права до плота. Ще си правя салата, ще си сипвам основното, ще сядам на масата, ще дъвча бавно и ще се наслаждавам на собствената си компания.
През 2017 година ще си лягам рано. Няма да те чакам да провериш всички новини из форуми, пощи, Фейсбук и т.н. Ще ти казвам „Лека нощ“, ще си вземам някоя книга и ще се наслаждавам на компанията ни в леглото.
Всъщност, Пан, през 2017 година ще ценя много повече времето и компанията си. Ще престана с безцелните ровения из Фейсбук, ще спра да поставям коментари, които съм обмисляла, а после никой не е отразил, ще спра да се интересувам от хора, които всъщност нямат нищо общо с мен, ще престана да се залъгвам, че общувам със съобщения, след като не мога да видя на живо месеци наред повече си събеседници.
Пан, през 2017 година ще бъда мъничко по-смела. Ще се науча да работя за себе си. Колко трудно може да е? Имам цяла година да разбера. Ще се науча да изкарвам пари от думи и ще ги похарча… за нас. Ще отидем на почивка, искаш ли?
И така, Пан, това измислих. Моята 2017-ма в 2017 думи!
– Мислиш ли, че са 2017 думи?
– Убедена съм!
– Добре, Дара. Вярвам ти.
– Ще бъде незабравима година!
– Със сигурност.
Всъщност бяха 213 думи. Но за великите намерения това няма никакво значение.
Следва продължение…
