„Пан и Дара“… кратки разкази за „добро утро“
1 разказ:
„Пан, чаят ти ще изстине“
– Хайде, по-бързо!
– Пан, млъкни!
– Няма да млъквам, а ще те тормозя, докато не се спреш най-после на нещо!
– Ще се спра, когато открия перфектната комбинация!
– И двамата знаем, че нищо перфектно няма да сглобиш със старите дънки и тениски, които въртиш от половин час!
– Спри да ми викаш!
– Не ти викам! Само те приземявам!
– Престани!
– Дара! Съботата ще замине, преди дори да сме стигнали до входната врата!
Това са Пан и Дара.
Заедно са от 4 години.
От известно време подобни разговори, пълни с удивителни, са най-страстният момент във връзката им.
– Пан, аз реших!
– Ок, обувай ги и да излизаме!
– Не, Пан! Аз ще си остана вкъщи!
– Дара! Стига си се правила на жена с тези идиотски изпълнения!
– Гледай си работата… мъж! Такъв!
Това са Пан и Дара със сериозния им тон.
За тях „мъж“ и „жена“ са страшни обиди.
Защото Пан и Дара са все още деца.
Макар той да е на 25, а тя на 22.
– Дара, имаш последен шанс!
– Гледай, гледай, гледай ме! Свалям си жилетката! Свалям и тениската! Свалям и дънките! И не! Няма да бъда с теб! Гледай, гледай, гледай ме! Обличам си пижамата!
– Сгреших! Това не са женски идиотски изпълнения! Това са детински номера!
– Ти… Пан… ти… бебе такова!
Това са Пан и Дара с най-сериозния им тон.
За тях „дете“ и „бебе“ са най-сериозните обиди.
Защото Пан и Дара са на път да станат мъж и жена.
Той е на 25, а тя – на 22.
– Пан, последен шанс за извинение!
– Преди какво? Да си обуеш плюшените пантофи! Тогава вече ще стане страшно! Ще хвърчи плюш!
– Преди да отида до кухнята, да хвърля пакетче чай в чашата, да го залея с гореща вода, да седна на дивана пред телевизора и да забравя за теб!
– Забравяй! Аз излизам! Последното, което искам в събота, е да стоя и да ми се цупиш насреща… насред целия ти хаос!
Пан излезе.
Дара се огледа.
Нейният хаос?
Всъщност… върху всеки стол имаше по някоя нейна дреха, под дивана винаги можеше да открие поне 3 различни чорапа в розово и червено, а при всяко отваряне на шкафа с чай падаха поне 3 полупразни кутии върху главата й.
Да, Пан беше прав.
Но Дара беше длъжна да му покаже, че не е прав.
Такава е играта между двама.
Огледа се наоколо.
Спря невинен поглед върху хладилника.
„Спокойно, сега не съм на гладна вълна.“
Свали кутията от бисквити, забравена върху него от… 3 месеца?
Изяде последните 2 останали вътре.
Вдиша аромата на шоколад и ванилия, който щеше да я радва известно време.
След това отнесе кутията към хола.
От дивана взе списанието, което купи вчера.
Макар дори да не го беше разлистила още, безжалостно скъса кориците.
„Каузата „Покажи на Пан колко греши“ изисква жертви“.
От кориците оформи твърдите прегради вътре, които щяха да отделят различните видове чай.
След това я облепи с изрезки от списанието.
И кутията беше готова.
От нея гледаха къща в планината, тичащо куче на брега, жена със зелена рокля, сини кецове, шоколадова торта, червен коктейл с резенче диня… Всичко, за което мечтаеше, се озова върху кутията за чай. Една малка консуматорска сутрешна молитва.
Отиде в кухнята и свали полупразните кутийки с чай. Извади пакетчетата, подреди ги по новите им места, като постави върху всяка купчинка картонче с името и съдържанието. Отлично! Шкафът беше празен.
Пан разбра за революцията на Дара няколко седмици по-късно. До тогава тя всяка сутрин го викаше с думите „Пан, чаят ти ще изстине!“
Следва продължение…
