„Wildflower Illustration“ е радващо сетивата съчетание между красота, свободолюбие, ярка индивидуалност и щипка магия.
Зад този въображаем свят на диви образи стои:
„Аз съм Кремена, от Варна. Родена съм на 11-ти септември и се справям някак да бъда зодия Дева. Реших, че искам да стана художник, когато бях на 6 г. На 8 реших да ставам космонавт, но после ми мина. По образование съм инженер, а по призвание – творец. Също така съм и запален (полуредовен) шосеен колоездач от няколко години.“
Тук е
Кремена Петкова,
която отговаря на 10 кратки въпроса.
1. Как рисуваш себе си?
Много рядко рисувам себе си с цел, но често в рисунките ми приятелите ми разпознават мен. Интересно е, защото някак си се самооткривам и имам шанс да си направя лек самоанализ, доста е полезно.
2. Защо „wildflower“?
Заради пустия Bon Jovi, в чиято песен се влюбих, когато бях на 15. Така добре ме описва и все още, че колкото и да бягах от този псевдоним, сякаш най ми е скъп и ми приляга. Когато започнах да качвам рисунки в интернет, ми дойде естествено да се подписвам с Wildflower.
3. Опиши ни изкуството, което създаваш. Коя е твоята отличителна черта като автор?
Изкуството ми определено търпи чести метаморфози. С времето откривам нови техники и мотиви, с които експериментирам и се получава нещо уникално. Това е естествен процес, който няма как да се случи без практика и винаги съм супер щастлива, когато изненадам себе си. Огънчето в гърдите ми танцува. Обожавам да рисувам портрети на хора, много обичам животните и природата, така че като добавим и част от моята шантавост се формира и отличителният ми стил.
4. В коя “wildflower illustration” е скрита най-много магия?
Банално или не – в следващата!
5. Вдъхновението идва с рисуването или рисуването идва с вдъхновението?
Вдъхновението определено идва с рисуването, а след това всичко случващо се, всичко, което намирам за красиво и интересно, поддържа музата жива. Когато усетя, че ми липсва вдъхновение, знам, че нещо съм се пренапрегнала. В подобни случаи моят съвет е да смените фокуса към нещо друго и, не след дълго, всичко си идва на мястото. Работи!
6. Без какво не можеш в ежедневена доза, за да твориш?
Котаракът Желязко и чаша горещо кафе!
7. Каква е твоята гледна точка за фрийлансърството днес? Възможно ли е човек да се издържа единствено с това, което му доставя удоволствие? Или трябва да е винаги подготвен за компромиси?
За да започне човек да се издържа изцяло с фрийлансърство, е добре да си отдели известен период от време за подготовка, което може да отнеме години. Това означава доста вечери, посветени на това, което ще правят сами, градене на портфолио и контакти. Всичко е много индивидуално.
Компромиси понякога се налагат, да, но важното е човек да не прекалява с компромисите спрямо себе си! Тогава и най-любимото нещо губи своята сила. Хората, работещи на свободна практика, никога не скучаят, уви! В този метод на работа, според мен, липсва инерцията, която някои (но не всички!) работни места пораждат. Вярвам обаче и че изборът как да се чувстваме си е изцяло наш и да зарежеш ей така работата си от 8 до 5, защото ти е писнало, не е вълшебната рецепта за успешно самостоятелно професионално развитие.
8. Споделяш, че музиката е важна част от живота ти. Би ли ни предложила топ 10 песни, които най-добре озвучават твоите илюстрации ☺
Само 10!? Ами да започнем:
The Smiths — There Is a Light That Never Goes Out
U2 — Tryin’ to Throw Your Arms Around the World
Nick Cave and The Bad Seeds – Fleeting Love
9. През следващите седмици заглавното изображение на „Тук сме“ ще бъде твоето танцуващо момиче. Разкажи ни за него. Как и кога я създаде?
Това е героинята на Ума Търман във филма “Криминале” – Миа Уолъс. Наскоро, с племенницата ми Мими (на 7 г.), вкъщи гледахме сцената от филма, в която танцуват с Джон Траволта.
Разбира се, разтанцувахме се и ние. Беше толкова забавно, смяхме се толкова много! Мимчето има прекрасна и чиста енергия и сега като се замисля, след времето прекарано с нея, винаги имам ново вдъхновение! Дори тази илюстрация стилово е доста различна от предишните ми и смятам, че бележи едно ново творческо начало!
10. За финал ще те помоля да довършиш изречението:
„Тук съм, защото имам много да науча!“