„Как напуснах работа, пътувах по света и станах предприемач – всичко това преди да стана на 25?“
Историята на Jordan Fried от Флорида, САЩ:
„Когато бях на 22, имах всичко, което мислех, че искам. Имах добра работа с добра заплата в успешна компания, при това в Будапеща. Пред себе си имах обещаваща кариера. Дори с това „светло бъдеще“ не бях щастлив. Тъкмо бях завършил колеж и нетърпелив да направя много пари – но исках и да пътувам, да видя света.
Въпреки това не виждах света. Вместо него виждах офиса – всяка сутрин, следобед и привечер. А в края на седмицата бях твърде изтощен, за да отида където и да е. Губех мотивация, а мисълта да прекарам следващите 40 и повече години, работейки от 9 до 5, заврян в кутийка, ме ужасяваше.
Трябваше да има нещо повече. Така че, без кой знае какъв резервен план, напуснах.
Семената за това решение бяха посяти много преди да напусна. Винаги съм имал интерес към предприемачеството. Като дете през лятото стартирах все някакъв „бизнес“, в който често наемах братята и сестрите си. Едно лято препродавахме топки за голф. Братята ми обикаляха около близкото игрище и събираха изгубени топки. С часове ги миехме на ръка, на другия ден отново ги продавахме на играчите. През друго лято обикалях от врата на врата и предлагах да събирам кучешки изпражнения от дворовете на съседи. А по време на един черен петък помолих приятели да ме закарат до близкия търговски център. Продавах шоколад на хора, чакащи на опашки. Спечелих $300 за по-малко от 2 часа.
Но с порастването загубих смелост да следвам предприемаческите си мечти. Отне ми време да открия отново тази смелост.
„Ако не градиш собствената си мечта, някой ще те наеме да му помагаш с неговите.“
След като напуснах корпоративната си работа, срещнах едни добри приятели в бар в Будапеща. Те работеха в компания за онлайн маркетинг и ми предложиха да се присъединя. Не бях в позиция да откажа, защото да се завърна в Америка с празни ръце значеше да призная провал – не можех да го направя. Присъединих се към компанията и за известно време се опитвах да се залъгвам със ситуацията. Но в крайна сметка аз просто бях на друга работа. Все още помагах на друг да постигне мечтите си. Дори по-лошо – презирах новата си роля на консултант. При традиционната работа имаш един шеф. Като консултант се справяш с различни ситуации, а всяка ситуация значи нов шеф. Бързо осъзнах, че бяха заменил един шеф с десет други. От този момент нещата рязко поеха надолу. След 8 месеца залъгване реших, че ми стига. Не бях сигурен какво ще правя или как ще го правя, но знаех, че не мога да прекарам и минута повече, работейки за друг.
Бях на 23 и отново безработен. Присъединих се към LinkedIn и започнах да спамя всеки собственик на бизнес, който би натиснал „connect“. Дневно пращах по 100 писма, предлагайки услуги като консултант. Знаех, че мога да освободя още от времето си като предам част от работата си на друг. Заедно с мой добър приятел от Будапеща, наехме няколко фрийлансъри от Филипините. Постепенно осъзнах какво преследвам. Беше по-ценно от парите – исках време. Време да измисля план, време да открия страстта си, време да създам бизнес, в който вярвам… и исках да видя света, докато го правя.
Така че направих това, което всеки 23-годишен би. Работех здраво и се възползвах от новата си свобода като пътувах. Много. В крайна сметка се бях преместил в Будапеща, за да правя точно това, а до този момент бях стигнал само до Виена и Прага.
Бях зажаднял за нови места, нови езици, нови срещи. Пътешествах до Гърция и островите Миконос и Иос. Изследвах Испания. Пътувах до Рим. Избягах с приятелката си в Париж. Присъствах на Евро Купата в Украйна и изпих повече водка, отколкото бих признал.
По това време спрях да консултирам през LinkedIn и започнах да се занимавам с афилиейт маркетинг – използвах Интернет, за да продавам нечий софтуер, за което получавах комисионна. Беше си тежка работа, но, колкото повече пътувах, толкова по-пристрастен ставах към свободата и възможността за живот без ограничения. Така че работех повече от когато и да било и продължавах напред.
Разгледах брега на Хърватия по време на 3-дневна обиколка с кораб. Живях в Тайланд за 2 месеца, защото работата на лаптоп ми дава тази свобода. Когато малката ми сестра дойде да ме види, тръгнахме с кола през Словения на път към Венеция… след това Залцбург и Виена.
Изследвах Лондон с няколко млади предприемачи и хапнах хагис (шотландска саздърма от агнешки дреболии) в Шотландия. Наслаждавах се на кафенетата в Амстердам и на Октоберфест в Мюнхен.
Докато продължавах да работя здраво, продължавах и да пътувам здраво. При всеки удобен случай, изпозлвайки Будапеща като отправна точка.
При всичките си пътувания срещах невероятни хора. По време на парти в Будапеща, на което бях домакин, разбрах колко съм богат. Оглеждайки се, осъзнах, че имам приятели от цял свят. Преброих представители на 17 държави, само в тази къща.
Не след дълго срещнах двама брилянтни човека – унгарец и англичанин, които станаха мои добри приятели. Убедих ги заедно да стартираме собствена софтуерна компания. Основахме Buffered VPN в края на лятото на 2014 г.
…
Не съм милионер (все още!), но изградих живот, по който съм луд, пътувах до невероятни места, обградих се с невероятни хора. Най-добрата част? Още съм само на 25. Тепърва започвам.“
Можете да потърсите контакт с Джордан през профила му в LinkedIn, в twitter, да се поровите в блога му или да разгледате онлайн дневници в канала му в youtube.
