Закачливо ми смигна дъга,

свързваща два близки бряга –

на тъгата и на радостта,

към които уморено обляга

тялото си рекичка течаща,

неуверена, палаво променлива,

ту е бурна, ту дълбоко спяща,

пъстроцветна или мътно сива.

И по мостчето, там, над водата,

цветове неуморно все бягат,

отразяват се те във реката

между моите два близки бряга.