–  Има дни, които започват едва едва едва… едва отвориш оченце… едва размърдаш краченце… едва подсмръкнеш с носленце… И разбереш, че си болен! И цялата неделя отишла на кино! Ама на някоя от онея тъпите прожекции, през които два часа проклинаш идиота решил да се прави на режисьор… и псуваш по идиота изсипал цялата солница в пуканките… Изобщо отвратителна неделя!

– Дара… нищо страшно не се е случило…

– Абе ти нормален ли си!? Я се погледни! Лежиш, подсмърчаш и очите ти едва се отварят. Защо??? Защото си болен! В неделя! Не! Някъде в Конституцията трябва да бъде забранено на мъжете да се разболяват в неделя сутрин!

– Технически погледнато… още снощи ми беше зле. Няма нужда да се сърдиш и на Конституцията…

– О Боже…

– Добра идея. Обърни се към твоята света троица – Бог, морето и палачинките, дано помогнат да ми мине до края на деня.

– Края на деня??? Абе ти нормален ли си?!

– Отворих очи едва преди 2 минути и вече 2 пъти ме питаш дали съм нормален. Явно не съм.

– Ами не си ами! Ще ми се оправял до края на деня! И каква полза, щом цялата неделя ще е минала??

– Ползата е, че утре ще съм добре, точно на време за работа. Мен ме устройва.

– Мен обаче не!

– Ок, ако имаш идея как да се оправя за 1 час, казвай.

 

Дара събу пухкавите си пантофи, легна в леглото при Пан и се замисли. Трябваше да има начин. Всеки знае, че болестите са като идиотчетата в училище, които са толкова смотани да имат свой си живот, че тормозят този на другите. Другите се шашкат и им вървят по свирката от страх. Но… но… едно голямо но! Ако другите са достатъчно луди и се изправят пред идиотчетата и им кажат „Ей, я се разкарай от живота ми!“ и после ги игнорират подобаващо… ооо тогава… е, или има бой, или има победа.

 

– Пан, скарай се на настинката си! Това е единственият начин.

– Трябва ли да е на глас? Налага ли се да звуча по-страшно, за да я уплаша повече? Може би да й покажа и оня най-големия нож… дето така и не сме го вадили от поставката и даже не знаем за какво е… Ще го донесеш ли, Даричка?

– Хайде няма нужда да си чак толкова свиреп. Ще вземе да нараниш крехката й психика…

– Какъв е планът?

– Затваряш очи, свързваш се със сополите и им прошепваш, без нито капка съмнение „Махайте се, че Дара е замислила нещо за днес!“

– Дали ще ме чуят?

– Не, разбира се, те са само сополи.

– И тогава?

– Тогава ще се обърнем към светата троица. Неделя е, така че ще подейства. Нали всичко религиозно действа на пълна пара в неделя?

 

Беше абсурдно. Още повече, че беше идея на Дара. А Дара имаше пухкави пантофи. Какво нормално да очакваш от човек с пухкави пантофи? Но абсурдните идеи на Дара често завършваха с успех.

 

– Готово. Скарах им се. Сега?

– Сега отиваме на църква.

– Какво ще правим там?

– Ще влезем, ще си харесаме икона, ще застанеш пред нея и наум ще й поговориш. Първо ще й благодариш – за мен, за живота ни 🙂 за удобното легло, за хубавите ни недели и т.н. После ще й обясниш какво се прецака тази сутрин и ще помолиш да се отпрецакаш по-бързо.

– През свещеник ще трябва ли да минаваме… да гони сополивите демони в мен?

– Той не ни е нужен. Тези работи се правят насаме с великите сили.

– После?

– После отиваме до морето. Ще застанеш на брега, така че да те плисне поне една вълна и малко да намокриш чорапче. Ще погледнеш морето, ще му благодариш за мен, за живота ни и т.н. 🙂 После ще се оплачеш и на него, ама хубаво се намрънкай. След това помоли да намести чакрите ти по-бързо.

– И?

– И финалната част – прибираме се и почвам да ти правя палачинки.

 

Два часа по-късно.

Пан ядеше палачинки в кухнята.

Сополите бяха изчезнали.

Все още не можеше да повярва. Баба винаги казваше, че не може да се размине с по-малко от седмица.

 

– Дара? Друг път лекувала ли си се със светата троица?

– Не. Редовно си мрънкам по седмица поне.

– Как ти хрумна днес?

– Видях шашнатата ти муцуна и реших, че ни трябват спешни мерки.

– Шашната муцуна?!

– Да. Мъжете се паникьосват дори от една настинка.

– Не и аз!

– Мили мой Пан, рошав шадраван, хапвай палачинките и не го мисли. Всичко е просто природа.

– Но, Дара… Аз наистина не разбирам. Хремата не минава за два часа…

– Зависи колко време ще ти отнеме да й се скараш, Пан.