– Пан, чаят ти ще изстине!

– Бързам колкото мога!

– Трябва да можеш и повече!

– Дара! Щях, ако не ми беше изгубила всички половинки на чорапите!

– Пан, бухал такъв, сватосай ги с други!

– Това е нечовешко! Да не сме варвари да ходим с различни чорапи!

– Пан, бързо идвай! Край… чаят изстина.

 

Неделя сутрин. Дара прави чай, Пан не се бави в спалнята и двамата викат през стаите.

„Доброто старо време„, помисли си Дара щастлива.

 

– Край? Наистина ли? И няма да получа топъл чай.

– Не можеш 15 минути да търсиш половинките на скъсаните си чорапи…

– Таралеж, забравяш май, че миналата неделя си заших всички скъсани чорапи?

– Така и не разбрах защо не си купи нови?

– Защото чаках да видя как ще започнеш да шиеш.

– Ясно. Хитър ход от твоя страна да започнеш сам…

– Ще има ли чай?

– Разбира се. Заповядай, Пан – чаша студено щастие от мента, шипки и боровинки.

 

Дара седна на масата, отпи от своето студено щастие и отвори неделния вестник. Това беше една от най-най-любимите й традиции. Ставаше неприлично рано, отиваше на разходка до единствената работеща фурна, купуваше закуски, вземаше вестник и се прибираше, още преди Пан да е станал. Приготвяше чая и го чакаше. Никога не ядеше преди заедно да са седнали на масата. Закон! Може да се карат, може да си се сърдят, но за закуската в неделя са винаги заедно. Тази сутрин имаха мекици. Можеше ли да има нещо по-празнично от неделя с мекици? Освен може би събота с палачинки… Или петък с пържени филийки… О, и да не забравим поничките в четвъртък… По дяволите, всяка закуска май прави деня празничен? „Трябва да спра да мисля за храна. Или поне да започна да мисля за мюсли…“, каза си Дара.

 

– Какво пише тази сутрин във вестника, Даричка?

– „Защо Господ е създал първо мъжа? Защо не искал някой да му се мотае и да го учи какво да прави.“

– А новините?

– Знаеш, че не ги чета.

– Все още?

– Никога няма да ги чета. Животът е твърде хубав за новини.

– Знаеш ли… май никога не съм те питал защо обичаш да купуваш вестници, щом не обичаш новините. Че те не са ли това… новини?

– Едно време бях млада и глупава и купувах почти всеки ден. Сега вече съм умна – само в неделя.

– Но в неделя също има новини?

– Обаче има и извънредни страници с вицове, кръстословици, разбиване на шифъра, загадки, търсене на разликите в картинките, плетеници от думи… и куп други забавления! Това е моят неделен панаир… на хартия! Велико е, Пан!

– Две страници?

– Понякога са даже 4!

– И затова купуваш цял вестник?

– Разбира се! Това е безценно сутрешно удоволствие! Само в неделя!

– С кое започваш?

– Винаги с вицовете. После ставам сериозна и подхващам кръстословицата.

–  Толкова недели седим на масата, а за първи път чувам за това ти хоби.

– Но това е перфектно! Все още има какво да учим за себе си…

 

Дара се поколеба дали да продължи. Цяла сутрин не смееше, но… една глътка от чашата студено щастие я изпълни със смелост.

 

– Пан… ние нали ще опитаме отново?

– Ние вече опитваме таралеж.

– Добре. Защото така и не ми каза дали си съгласен със списъка… и морето… и новото начало.

– Започнахме. От днес. Новото начало трябва да започва в неделя. Понеделник е кофти време за старт.

– Щото е кофти ден, нали?

– Да. Винаги сме кисели в понеделник. А началото трябва да е придружено с дълга чаша чай, топла закуска и кръстословица.

– За да е в добро настроение.

– Точно така, Дара. Кажи ми сега кога започваме списъка?

– Ние вече започнахме, Пан. Първата точка се случва в момента – да решим заедно кръстословица.

– Ами аз още нищо не съм решил.

– Слушай. Предизвикателство с 6 думи? Започва с щ и завършва на „ие“.

– Щастие.

– Официално е, Пан – кръстословицата ни предизвика.