– Пан, чаят ти ще изстине!
– Бързам колкото мога!
– Трябва да можеш и повече!
– Дара! Щях, ако не ми беше изгубила всички половинки на чорапите!
– Пан, бухал такъв, сватосай ги с други!
– Това е нечовешко! Да не сме варвари да ходим с различни чорапи!
– Пан, бързо идвай! Край… чаят изстина.
Неделя сутрин. Дара прави чай, Пан не се бави в спалнята и двамата викат през стаите.
„Доброто старо време„, помисли си Дара щастлива.
– Край? Наистина ли? И няма да получа топъл чай.
– Не можеш 15 минути да търсиш половинките на скъсаните си чорапи…
– Таралеж, забравяш май, че миналата неделя си заших всички скъсани чорапи?
– Така и не разбрах защо не си купи нови?
– Защото чаках да видя как ще започнеш да шиеш.
– Ясно. Хитър ход от твоя страна да започнеш сам…
– Ще има ли чай?
– Разбира се. Заповядай, Пан – чаша студено щастие от мента, шипки и боровинки.
Дара седна на масата, отпи от своето студено щастие и отвори неделния вестник. Това беше една от най-най-любимите й традиции. Ставаше неприлично рано, отиваше на разходка до единствената работеща фурна, купуваше закуски, вземаше вестник и се прибираше, още преди Пан да е станал. Приготвяше чая и го чакаше. Никога не ядеше преди заедно да са седнали на масата. Закон! Може да се карат, може да си се сърдят, но за закуската в неделя са винаги заедно. Тази сутрин имаха мекици. Можеше ли да има нещо по-празнично от неделя с мекици? Освен може би събота с палачинки… Или петък с пържени филийки… О, и да не забравим поничките в четвъртък… По дяволите, всяка закуска май прави деня празничен? „Трябва да спра да мисля за храна. Или поне да започна да мисля за мюсли…“, каза си Дара.
– Какво пише тази сутрин във вестника, Даричка?
– „Защо Господ е създал първо мъжа? Защо не искал някой да му се мотае и да го учи какво да прави.“
– А новините?
– Знаеш, че не ги чета.
– Все още?
– Никога няма да ги чета. Животът е твърде хубав за новини.
– Знаеш ли… май никога не съм те питал защо обичаш да купуваш вестници, щом не обичаш новините. Че те не са ли това… новини?
– Едно време бях млада и глупава и купувах почти всеки ден. Сега вече съм умна – само в неделя.
– Но в неделя също има новини?
– Обаче има и извънредни страници с вицове, кръстословици, разбиване на шифъра, загадки, търсене на разликите в картинките, плетеници от думи… и куп други забавления! Това е моят неделен панаир… на хартия! Велико е, Пан!
– Две страници?
– Понякога са даже 4!
– И затова купуваш цял вестник?
– Разбира се! Това е безценно сутрешно удоволствие! Само в неделя!
– С кое започваш?
– Винаги с вицовете. После ставам сериозна и подхващам кръстословицата.
– Толкова недели седим на масата, а за първи път чувам за това ти хоби.
– Но това е перфектно! Все още има какво да учим за себе си…
Дара се поколеба дали да продължи. Цяла сутрин не смееше, но… една глътка от чашата студено щастие я изпълни със смелост.
– Пан… ние нали ще опитаме отново?
– Ние вече опитваме таралеж.
– Добре. Защото така и не ми каза дали си съгласен със списъка… и морето… и новото начало.
– Започнахме. От днес. Новото начало трябва да започва в неделя. Понеделник е кофти време за старт.
– Щото е кофти ден, нали?
– Да. Винаги сме кисели в понеделник. А началото трябва да е придружено с дълга чаша чай, топла закуска и кръстословица.
– За да е в добро настроение.
– Точно така, Дара. Кажи ми сега кога започваме списъка?
– Ние вече започнахме, Пан. Първата точка се случва в момента – да решим заедно кръстословица.
– Ами аз още нищо не съм решил.
– Слушай. Предизвикателство с 6 думи? Започва с щ и завършва на „ие“.
– Щастие.
– Официално е, Пан – кръстословицата ни предизвика.
