– Дара, от кога стоиш на терасата?

– Хм… от заминаването на 7 коли от паркинга. Все още никой не е дошъл.

– Искаш ли да ти направя закуска?

– Ти никога не ми правиш закуска.

– Но сега искам.

– Защо?

– Изглеждаш ми гладна.

– Какво ще ми направиш?

– Палачинки.

– Не.

 

Дара се прибра в стаята.

Пан тръгна след нея.

 

– Какво се е случило, Дара?

– Червенокосата фръцла от 5-я етаж не успя да си изкара колата и извика такси.

– Знаеш, че не питам за това.

– А за кое питаш?

– Мисля, че е време да поговорим.

– Ние говорим, Пан.

– Но не казваме нищо. Кажи ми.

– Не мога повече да бъда с теб.

 

Дара го знаеше.

Пан го знаеше.

А какво следваше сега?