– Дара, от кога стоиш на терасата?
– Хм… от заминаването на 7 коли от паркинга. Все още никой не е дошъл.
– Искаш ли да ти направя закуска?
– Ти никога не ми правиш закуска.
– Но сега искам.
– Защо?
– Изглеждаш ми гладна.
– Какво ще ми направиш?
– Палачинки.
– Не.
Дара се прибра в стаята.
Пан тръгна след нея.
– Какво се е случило, Дара?
– Червенокосата фръцла от 5-я етаж не успя да си изкара колата и извика такси.
– Знаеш, че не питам за това.
– А за кое питаш?
– Мисля, че е време да поговорим.
– Ние говорим, Пан.
– Но не казваме нищо. Кажи ми.
– Не мога повече да бъда с теб.
Дара го знаеше.
Пан го знаеше.
А какво следваше сега?