10 - Тук сме

Отново ще празнуваме, мое скъпо момиче,

святото тайнство на сътворението,

тортата ще заблести с десет свещички вече,

десет пламъка ще огреят деня на рождението.

Колко бързо изминаха тези десет години…

Още пазя вълнението от първите думи изречени,

още помня първите стъпки, плахи и неуверени –

вечно живи да са скъпите спомени са обречени.

Как неусетно детето в теб се променя,

не само за игри невинни днес си мислиш,

тъгата на сираците приемаш като твоя,

готова си с тях всичко свое да споделяш.

По детски несъзнателно ти се предпазваш

от бурята, около нас и в нас, бушуваща,

приятелството като защитен щит поставяш,

за да спасиш частица от човечността умираща.

Стоя си до креватчето ти и те гледам,

насън усмихваш се щастливо вече,

сякаш надежда във усмивката съзирам…

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,

мое пораснало момиче!

Тук сме